Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

B9Вселенска патриаршия ще причисли към лика на светиите четирима светогорски монаси, които вече са широко почитани като светци в православния свят, а молитвената почит към тях се засилва все повече. Това са старците Йосиф Исихаст (1895-1959), Ефрем Катунакиот (1912-1998), Йероним Симонопетрит (1871-1957) и Даниил Катунакиот (1846-1929).

Това съобщи патриарх Вартоломей по време на своето посещение в Карея, административния център на Света гора. Константинополският патриарх беше посрещнат там от всички игумени на 20-те светогорски манастира. Той е на Атон по случай 200-годишинината на новия съборен храм на Ксенофонтския манастир. Там в неделя патриархът отслужи божествена св. Литургия в съслужение с четирима архиереи – Лаодикийски Теодорит, Адрианополски Амфилохий, на Драма Павел и на Сидирокастро Макарий, както и седем светогорски игумени – на Иверския манастир Натанаил, на „Симонопетра“ Елисей, на „Пантократор“ Даниил, на „Дионисиу“ Петър, на Хилендарския Методий, на „Ставроникита“ Тихон, на Ватопедския Ефрем и представител на манастира „Григориу“.

Ιερομοναχος Ιερωνυμος Σιμωνοπετριτης

Йеромонах Йероним Симонопетрит (1871-1957) дълги  години е живял в светогорския манастир „Симонопетра“, като за 11 години е бил и негов игумен. Той е по-малко известен у нас в сравнение със старците Йосиф Исихаст и Ефрем Катунакиотски, за които има издадени книги на български език. Преп. Йероним се удостил в края на живота си с даровете на прозорливостта, пророчеството и разсъдителността. Животът му много напомня на подвига на св. Нектарий Егински Чудотворец, който изпива горчивата чаша на гоненията и клеветите от страна на своите братя по вяра.

Старецът Йероним пристигнал на Света гора като бежанец от Мала Азия и на 17 години се установява в манастира „Симонопетра“. Там е послушник дълги години, като едва след 47 години приема монашество (велика схима). През 1931 г. е прогонен от манастира поради клевети и е заточен за шест месеца в „Кутлумуш“, а после е изпратен извън Света гора – в метоха на „Симонопетра“ в Атина. Началото на гонението срещу него е през 1924 г., когато той служи по новия календарен стил в атинския метох на обителта. Тогава зилотски настроени монаси от „Симонопетра“ не го допускат да влезе в храма в продължение на няколко месеца. Обвиняват го в злоупотреби с манастирско имущество и го заточват в „Кутлумуш“. Малко по-късно Свещеният Кинотис го оневинява, но той заминава за Атина, където живее 26 години без да се върне на Атон.

През 1937 г. му предлагат да се върне в манастира като игумен, но той отказва и остава до края на земните си дни в гръцката столица. Бил изключителен аскет, 43 години не спял на легло, строгата му аскеза изглеждала странна дори за неговите събратя. Четял изключително много. Постригал в монашество близо 300 души, имал стотици духовни чеда в цяла Гърция, с които е запазена неговата кореспонденция (близо 10 000 писма). Подобно на преп. Паисий Светогорец отделял ежедневно няколко часа за молитва за живи и починали християни, като изчитал всеки ден 2 500 имена. Раздавал всички пари, които му изпращали духовните чеда, на бедните. Починал на 86-годишна възраст, на 7 януари 1957 г. Погребан е в метоха на „Симонопетра“ „Въздвижение Господне“ в атинския квартал „Виронас“. За него Месогейският митр. Николай, който общувал с него в метоха, пише: „Земен ангел. Небесен човек. Ако някой беше добродетелен, го изобличаваше. Ако си грешен, те утешаваше. Ако го обичаш, те отдалечаваше. Ако му създаваш проблеми, не те избягваше. Хулиш го, а той те търси. Онеправдаваш го, а той отказва да се оправдава. Често от него се усещаше благоухание. Радваше се да среща душите при поменаването им в молитва. Участието му в богослужението го преобразяваше в ангел“.

gerontas danihl katounakiwths 01Старецът Даниил Катунакиот (1846-1929) е основоположник на известното братство на Даниилитите в светогорския скит „Катунакия“. Той също е по произход от Смирна, в Мала Азия. Отива на Света гора съвсем млад и през 1866 г. става монах в манастира „Св. Пантелеймон“, по благословението на св. Арсений от о-в Парос, който го вдъхновил за монашески подвиг. Запазени са писма на отец Даниил със св. Нектарий Егински, който му дава ценни съвети за ролята на изпитанията в духовния  живот.

Старецът Даниил също минава по скръбния път на гоненията, но не от иноверци или безбожници, а от свои по вяра. По онова време в манастира живеели гръцки и по-малко руски монаси, а игуменът бил грък по произход. В началото на 70-те години се пораждат конфликти между монасите по национален признак и през 1874-1875 г. руските монаси поемат ръководството на обителта и в резултат всички гръцки монаси били принудени да напуснат манастира, който останал само с руско братство. Отец Даниил се заселил в килията, известна като „Малката св. Анна“. Но и там не е оставен на спокойствие. Оклеветен от своите бивши събратя в обителта, той е извикан за обяснения във Вселенската патриаршия и несправедливо е прогонен от Света гора. Установява се в Солун, в манастира на св. Атанасия Лечителката. Там въвежда светогорския устав и спечелва обичта на обикновените християни. Междувременно споровете около манастира „Св. Пантелеймон“ вече са приключили и Вселенският патриарх издава сигилий за официалното назначаване на руския игумен Макарий. Това слага край и на заточението на стареца Даниил и той получава разрешение да се върне на Света гора, но не и в манастира „Св. Пантелеймон“. През 1881 г. заживява в колиба към скита „Катунакия“, която става основата на днешното исихастирио на братята Даниилити. Основаното от него братство се занимава с иконопис, като изпълнява това послушание на своя старец-основател и до днес. Там той става духовен наставник на стареца Йосиф Исихаст, който възражда практиката на Иисусовата молитва на Света гора. Запазени са много съчинения и писма със съвети на стареца Даниил до духовните му чеда.

Той умира на 8 декември 1929 г., Рождество Богородично. Тази година се навършват 90 години от блажената му кончина.

Вижте също:

Откъси от писмата на стареца Йосиф Исихаст – тук.

Писмо на стареца Ефрем Катунакиот – тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhwcr 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.