Близо 100 известни православни богослови и учени от 13 страни в различни континенти подписаха открито писмо до Св. Синод на Сръбската православна църква в подкрепа на двама преподаватели от Богословския факултет на Белградския университет, за които сръбският синод настоява да бъдат отстранени от факултета. Това са Западноамериканският епископ д-р Максим от СПЦ (и по съвместителство професор в белградския БФ) и д-р Марко Вилотич, преподавател по История на религиите. Заради отказа на декана, Браничевски епископ проф. д-р Игнатий (Мидич) да изпълни „заповедта“ в края на октомври синодът „оттегли благословията си“ от него и призова Академичния съвет да го отстрани от заеманата длъжност. Съгласно договорени отношения между Св. Синод на СПЦ и Белградския университет църковното ръководство има правото да изразява мнение за персоналните назначения на декана (винаги клирик на СПЦ) и на преподавателите.
Скандалната ситуация предизвика бурни дискусии и протест в църковните среди в Сърбия, тъй като по единодушно свидетелство зад решението на синода стои Бачкият еп. Ириней (Булович), говорител на Св. Синод на СПЦ и дългогодишен професор в Богословския факултет до пенсионирането му през 2015 г.
Напрежението в Богословския факултет коментира известният сръбски богослов епископ д-р Атанасий (Йевтич). Според него отстраняването от факултета на Западноамериканския еп. Максим и на доц. Марко Вилотич не е съборно решение, а лично решение на еп. Ириней, който е „узурпирал Патриаршията в Белград и я контролира изцяло“. „Казах и на патриарх Ириней, написах му го в писмо, че Бачкият епископ почти е откраднал патриаршията, стараейки се всячески да заеме патриаршеския престол“. Еп. Атанасий осъди и „приватизирането“ на официалната страница на Сръбската патриаршия от говорителя на Св. Синод еп. Ириней. Той припомни за конфликта между еп. Максим и еп. Ириней (Булович), който през последната година ескалира, и заяви, че отстраняването на Западноамериканския епископ от преподавателска дейност е всъщност акт на отмъщение.
„Епископ Максим е образован и честен човек, и учен, но искат да го прогонят всячески, твърдят, че в някои от своите изследвания не бил православен. Но аз и Черногорският митрополит Амфилохий (Радович) сме изготвили становище, че въпросният епископ е абсолютно православен. Обстоятелството, че някъде се е позовал на индийската философия, няма нищо общо с антиправославието, защото и св. Николай (Велимирович) има такива позовавания“.
Според еп. Атанасий (Йевтич) публикацията в официалния сайт на Патриаршията относно уволнението на двамата преподаватели „не е позиция на Сръбската църква, а на Бачкия епископ. Нека той сам се разбере с тях, защо намесва цялата наша йерархия?! Но тези злобни и срамни постъпки, които извършва Бачкият епископ срещу своя събрат, няма да успеят, защото еп. Максим е гордост за цялото Православие“.
„И искам да напомня, че в Църквата няма еднолична власт, а има съборност и съгласие, както и че в Църквата действа Светият Дух. Христос със Светия Дух води Църквата, а ние дишаме чрез Светия Дух“.
Сръбският богослов Алекса Маркович също коментира кризата, като твърди, че тя не е случайна и не става дума само за личен антагонизъм между еп. Ириней (Булович) и ръководството на факултета, но и за опит да се прикрият документи с невярно съдържание. Той публикува заповед с фалшифициран подпис за продължаване на договора на еп. Ириней като преподавател в Богословския факултет от 2014 г. и пише:
„През последните няколко месеца Богословският факултет на Белградския университет се превърна в сцена на ожесточени спорове. Архиерейският събор на Сръбската православна църква, подчинен на самоволието на епископ Ириней (Булович), се опита да принуди декана на факултета да освободи двама преподаватели, единият от които е редовен професор. И по-конкретно, синодът „възложи на декана и академичния съвет да изпълнят решението му за отстраняване от преподаване и възпитание във въпросния факултет (на двамата преподаватели)“. В опита си да постъпи по съвест и да спази закона, деканът на Богословския факултет проф. еп. Игнатий (Мидич) сам стана жертва на преследване – на 24 октомври му беше „отнета благословията“ да изпълнява функциите на декан, а Академичният съвет получи разпореждане да го уволни. Със същия полицейски маниер (семейното възпитание винаги оставя незаличим белег), както и при първия случай, се настояваше предварително взетото решение да бъде „изпълнено“. От съвета се очакваше само да потвърди заповедта „отгоре“ и да създаде впечатлението, че уставът на университета и законите на Република Сърбия са спазени.
Сред въпросите, които вълнуват преподавателския състав и студентите през последните дни са: докъде стигат правомощията на синода на СПЦ по отношение на функционирането на Белградския университет? Може ли да се очаква нова заповед за отстраняване след издадените три? Трябва ли да се смята, че всеки преподавател, който не е угоден на синода (разбирай, на владика Ириней) трябва да напусне академичната си кариера и да бъде уволнен, тъй като еп. Ириней смята, че е единственият авторитет? А ако това е така, то къде може да се види неговото богословско свидетелство по обсъжданите теми? Такива книги обаче едва ли могат да бъдат намерени, тъй като за 40 години работа във висшето богословско училище еп. Ириней е материализирал своя (безспорен) научен талант главно в камбанарията на „Св. Сава“.
И сега, когато деканът еп. Игнатий (Мидич) прекрати дългогодишната си практика безусловно да изпълнява волята на споменатия епископ по отношение на факултета като реши отговорно да защити не само науката, достойнството на преподавателите и правото им на труд, но и законите на страната, той трябваше да бъде лишен от „благословия“. С опита си да свали Игнатий (Мидич) еп. Ириней (Булович) се надяваше някои негови действия в миналото да останат скрити от съда. Но тази надежда е напразна, защото той не отчете едно важно нещо. За да постъпваш по съвест, не са необходими подобни „благословии“ – разбирани като изнудване и натиск. Нужен е само добродетелен, неподкупен и свободен човек. За щастие такива хора все още има в Богословския факултет на Белградския университет. И те са много“, завършва статията на сръбския богослов Алекса Маркович.
