Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

agios neomartys vasileios o neosНа своето заседание на 3 октомври т. г. Св. Синод на Вселенска патриаршия включи в агиология на Църквата петима нови светци, всички от областта на Касторя́ (по български Костур). Тяхната канонизация стана по предложение на митрополита на Касторя́ Серафим. Канонизирани бяха Марко Маркулис от Клисура, мъченически пострадал в края на 16 век, новомъчениците Нулчо (Йоан) от Касторя́, пострадал заедно с брат си и зет си през 1696 г., Георги от Касторя́, архим. Платон (Айвазидис), протосингел на Костурската митрополия, както и свещеникът Василий Карапалики от с. Хилиодендро, Костурско.

Последният канонизиран като свещеномъченик е всъщност българският екзархийски свещеник Васил Димитров, убит на 21 юни 1902 г. в двора на храма „Св. Димитър“ в с. Желин (след 1927 г. преименувано на Хилиодендро) от двама турци. За мъченическия край на живота му се знае следното:

О. Васил се родил през 1858 г. Имал семейство с три деца, две от които починали малки, а дъщеря му имала деца и внуци, които живеят и днес в с. Хилиодендро.

О. Васил бил много милостив, почтен, скромен човек, когото всички в с. Желин обичали заради неговите благодеяния. На 21 юни 1902 г., в петъчния ден, той служил сам вечерната в църквата „Св. Димитър“, когато двама турци стреляли към него и го наранили. Той излязъл от храма и там двамата турци го пребили до смърт и го посекли с брадва.

Местното население пази спомена за него и го почита като светец, а по молитвите му са ставали чудеса. С течение на времето и с промяната на етническия състав на населението за неговия български произход се забравя и той остава известен като о. Василий Карапалики. Чудесата, извършвани по неговите молитви обаче карат местния митрополит Серафим през 2014 г. да извади тържествено светите мощи на мъченика и те да бъдат положени за поклонение. При разтварянето на гроба се установило, че мощите излъчват силно благоухание и са с кехлибарен цвят. Тогава о. Васил бил причислен към лика на местно почитаните светци, а пет години по-късно той беше канонизиран като светец и на цялата Църква.

Гръцкият разказ за живота и кончината на о. Васил Димитров не споменава подробности за мотивите на двамата турци да посегнат на живота на духовника. У нас обаче има запазени сведения за неговата смърт и те са свързани не с конфликта между турци и християни, а с църковните борби в началото на века и ожесточението между християните от различните православни юрисдикции. Според различните български източници от периода убийството на отец Васил било заплатено от местния Костурски митрополит и от друг български свещеник в селото.

В списъка с убитите българи в Костурско в периода 1899-1908 г. Г. Бистрицки („Българско Костурско“, 1919 г.) пише следното за свещ. Васил Димитров:

„Свещеник Васил Димитров от село Желин (народолюбив и деятелен българин, доблестен патриот). Зверски убит от двама четирски турци (поставени срещу 50 турски лири откуп от костурския гръцки владика) вътре в черквата при изпълнение на служебните обязаности. 8 юни 1902 г.“. Следващото отбелязано в списъка кръвопролитие отново е свързано с о. Васил Димитров: „Убийството на Васил Джамбов и Стерьо Иванов от село Желин в дома им от Организацията – като предатели, турски шпиони и укриватели на убийците на българския селски свещеник Васил Димитров. Септември 1902 г.“.

В дневника на Васил Чекаларов, воден в периода 1901-1903 г., за о. Васил Димитров пише следното: „От Лабро Поряз научихме положително за убийството на поп Васил, о. Васил Желинчев, владиката дал 15 лири и поп Костадин от Желин, гъркомански поп, дал 5 лири, а всичко 20 лири на некои турци от Четирок и те го убиха. Затова взехме решение да се убие поп Костадин и некой си Васил от с. Желин, като предател и съучастник в убийството на поп Васил. Вечерта четата изпратихме в Жупанища и на другата вечер да отидат в Желин и да унищожат горните лица“.

В гръцката версия за историята на региона с. Желин става екзархийско след смъртта на о. Васил и затова те смятат, че той е бил каноничен патриаршески свещеник, а не екзархийски.

С времето паметта за тези кървави събития отслабва, а Бог прославя този Свой служител с множество чудеса. Местното население ги помни и разказва, а сегашният митрополит на Касторя́ Серафим ги издирва и събира, като ги предоставя на Вселенската патриаршия, която причисли местно почитания светец към агиология на цялата Църква. Митрополията на Касторя́ е възложила и са съставени богослужебни текстове, изписана е и икона на новопрославения светец.

В синаксара новият свещеномъченик е записан като св. Василий Нови, а паметта му ще се чества на 21 юни. Няма противоречие между тази постановена дата и сведенията от българските източници за деня на смъртта на свещ. Васил – 8 юни, защото в Гърция са отчели разликата от 13 дена по новия стил и са посочили 21 юни като ден за памет на свмчк Василий Димитров – Нови.

Мощите на св. вмчк Василий Нови благоухаят и сега.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh986 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.