На светлия празник Кръстовден с много ентусиазъм и голяма радост беше основан църковен хор „Рождество Богородично“ към Българската църковна община в Женева.
Въодушевлението ни е голямо. Защото музиката е едно от най-въздействащите изкуства, а църковно-певческото изкуство способства за развитието на сетивност за духовната красота. А за нас, българите в Женева, неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на единство и взаимопомощ е православната вяра с нейната възвишена духовност и богата култура.
Едва ли преди време някой си е представял, че ще се стигне дотук, но е факт, че вярата в Бога заедно с българския дух, любовта към музиката, надеждата и искреното приятелство и добронамереност в начинанието ни ще доведат до този резултат.
Хорът беше създаден по инициативата на Станислава Нанкова – музикант и диригент с над 23-годишен опит, която е завършила хорово и оркестрово дирижиране в Женевската консерватория и към момента дирижира два смесени хора в Женева и един мъжки хор в кантон Во (Vaud). Била е асистент по проект „Средновековна византийска нотация – Йоан Кукузел“ в Женевската консерватория с участието на д-р Светлана Куюмджиева и д-р Кристиан Трульсгор от Центъра за византоложки изследвания в Копенхаген.
Смесеният православен хор към БПЦО „Рождество Богородично“ е камерна формация от любители от българската православна общност в Женева. Целта на хора е да акомпанира литургиите, да благовести и разпространява Христовите послания за любов към Бога и хората чрез музика и пеене. За целта ще се използва т. нар. „народна“ литургия на св. Йоан Златоуст, изпълнявана на три гласа.
Дори и за професионален диригент като нея, която живее в музиката, усеща я с всяка фибра на тялото си, беше предизвикателство да обедини и укроти нашия ентусиазъм, да му придаде форма и насока и да ни внуши, че връзката между текста на песнопенията и нашите истински мисли и чувства е много по-важна от нотния текст. Че църковното пеене е едновременно приоритет и отговорност. Че осъзнато по този начин от нас, то би ни превърнало в такива, които тайнствено изобразяват херувимите и пеят на Животворящата Троица… (из „Херувимска песен“).
За нас, вярващите християни, това е музика, чрез която се пренасяме в съвсем друго състояние. Всъщност възможността да слеем в едно душите си с други хора по време на молитва е това, което я прави съкровена и толкова въздействаща! Разбирайки отговорността, която поехме, тежестта, с която сме натоварени, и преди всичко дълга да предадем любовта за Църква и Отечество и да съхраним своята православна вяра и национална и културна идентичност, всички запяхме в един глас. А тя, църковната музика, сама ни омагьоса и накара сърцата ни да затуптят, предизвика усмивки, сълзи от радост и ни обедини! Това обединение, макар и по време на репетиция, създаде чувство на възвисяване и пречистване. Според Станислава Нанкова човекът трябва да е вярващ, за да се занимава с църковно пеене, защото това е музика, чрез която се молим. Музика, в която произнасяме молитвено думи, молейки се за себе си, за хората, които обичаме, и за всеобщо спасение на душите ни!
Когато по време на служба мистичната светлина в храма е огрята от празничността на църковното пеене, тогава единението с Бога е по-истинско, съкровенно и пълно. Изпълнено с любовта на всички нас, които се стремим да извървим своя път правилно и смирено! Всички вярваме, че пеейки църковна музика ще донесем повече светлина и чистота в отношенията и между нас – хората. Църковната музика е песенен израз на душата, която копнее за Бога и търси Неговата благодатна помощ. А по своето предназначение ние, вярващите християни и певци, трябва да бъдем посредници между земната и небесната действителност.
Докато има хора, които обичат, подкрепят и развиват каузата на БПЦ, ще има и вяра! Вяра в Бога, вяра в доброто, вяра в бъдещето и в България!
