Две седмици след публикуването на страницата на Московска патриаршия на текста, озаглавен „Становище на Сръбската православна църква за Украйна“ (тук), текстът се появи и на официалната страница на Сръбската патриаршия (тук). Както Двери вече писа (тук), в становището липсва датата, на която сръбският архиерейски събор или Св. Синод са го гласували и приели. Липсват и подписите на гласувалите го архиереи, включително и на Сръбския патр. Ириней. На страницата на Московска патриаршия становището бе подписано от „Бюрото за печат и масова информация на СПЦ“, а на страницата на Сръбската патриаршия под него стои „от канцеларията на Св. Синод“. За запознатите с църковния протокол е ясно, че всяко официално становище, независимо дали е важно или не, задължително започва с датата, на която се е провело заседанието на висшия ръководен църковен орган. В „Становището на Сръбската църква за Украйна“ такава информация липсва. Освен това, бидейки посветено на толкова важен и дискутиран проблем, ангажиращ цялата Сръбска църква, то е подписано безлично „от канцеларията на Св. Синод“, макар че въпросът е от компетенцията на Архиерейския събор на СПЦ.
Зад тези неясноти очевидно стои липсата на съгласие между сръбския епископат, включително и във висшето църковно ръководство. Водещата личност в контактите на Сръбската църква с Московска патриаршия и с Константинополската патриаршия е Бачкият еп. Ириней (Булович). Той е прес-секретар и дългогодишен „външен министър“ на Сръбската църква и води нейната кореспонденция. Според сръбски медии той е автор на някои от недипломатичните писма, подписани от патр. Ириней, до Вселенския патр. Вартоломей (виж пример тук). „Становището на Сръбската църква за Украйна“, подписано от „Бюрото за печат и масова информация“, несъмнено е изпратено от него до Московска патриаршия. През последните години еп. Ириней отговаря за прокарването на руските позиции в Сръбската църква. (През 2016 г., въпреки огромните си усилия и полемични текстове, той не успя да възпре Сръбската църква от участие във Всеправославния събор на о-в Крит, тъй като тогава на това остро се противопостави Черногорският митр. Амфилохий (Радович), който е не по-малко влиятелен от него [виж тук]).
Както Двери вече писа, съдържанието на „становището“ съответства на лично писмо на Сръбския патр. Ириней до патр. Вартоломей от 6 февруари т. г. Писмото е изпратено веднага след връщането на патр. Ириней от Москва за честванията на 10-годишнината на патр. Кирил. То беше публикувано в гръцки медии в оригинал (на гръцки език). На 28 февруари текстът от писмото, но вече без личните обръщения и като „официално становище“, се появи в руски превод в официалния сайт на Московска патриаршия и така постави в неудобно положение ръководството на Сръбската църква, която до този момент не беше огласявала такова решение, а то беше публикувано вече в официален сайт на друга поместна църква!
Две седмици бяха необходими, за да се появи текстът на сръбски език на официалната страница на Сръбската патриаршия. За това несъмнено е настоявала Московска патриаршия, но вътрешни разногласия сред сръбския епископат вероятно са възпрепятствали това да се случи по-рано. В крайна сметка на 13 март „Становището на Сръбската църква за Украйна“ беше официално публикувано.
В него се казва, че Сръбската църква не признава новата автокефална църква в Украйна, нито предшестващия я обединителен събор в Киев. Тя смята, че епископатът и клириците на тази църква „нямат църковна ипостас“, тъй като са получили ръкоположение от Филарет (Денисенко), който е низвергнат и отлъчен от Църквата. „Един път разколник – завинаги разколник“ се казва в текста, освен ако той „не се разкае дълбоко“.
Най-радикална в „становището“ и по същество нова в публичните изявления на сръбските йерарси по украинския въпрос е последната, т. 5, която гласи:
„Сръбската православна църква е принудена да препоръча на своите йерарси и клирици да се въздържат от литургично и канонично общение не само със споменатия Епифаний (Думенко) и неговите последователи, но и с всички архиереи и клирици, които съслужат и влизат в общение с тях поради каноничния принцип, че който влиза в общение с някого, който е извън общение, сам се поставя извън събранието (на Църквата)“.
Тази последна точка фактически означава, че Сръбската църква се присъединява към Московска патриаршия, която прекъсна евхаристийно и канонично общение с Константинополска патриаршия. Това обаче е много сериозна стъпка, която очевидно сръбското църковно ръководство не е вземало и към този момент не желае да предприеме. Затова авторите на писмото-становище са принудени да го „тълкуват“. В същия ден, когато „становището“ беше публикувано на сайта на Сръбската патриаршия, Бачкият еп. Ириней излезе със свое „лично становище за становището на Сръбската църква за Украйна“, в което се опита да обясни, че не става дума за прекъсване на евхаристийното общение с Константинопол, че „това никъде не се казва“ и че става дума просто за препоръка. Тези обяснения обаче внасят още по-голямо противоречие, тъй като в такъв случай „препоръчително“ е и отбягването на литургично общение с клириците на новата автокефална Църква в Украйна, т. е. при буквален прочит излиза: сръбските клирици могат да съслужат с „украинските разколници“, но е „препоръчително да се въздържат“.
Текстът е вътрешно противоречив и няма как да бъде приемливо обяснен. Неговият автор не е споменал изрично Вселенската патриаршия, макар че нейният предстоятел прие в евхаристийно общение и съслужи с митр. Епифаний, но в едно лично писмо това е допустимо, защото се подразбира. В едно лично писмо може да говори за „препоръка за несъслужение“, защото адресатът не са сръбските клирици, а Вселенският патриарх и тази „препоръка“ звучи като своеобразно предупреждение, че Сръбската църква може да прекъсне общение с Константинопол. В една „официална позиция“ обаче такива изрази стават неясни и объркващи и затова имат нужда от „лични становища“, обяснения и др.
Начинът, по който беше официализирано „Становището на Сръбската църква за Украйна“, показва, че въпреки монолитното отрицателно отношение на Сръбската църква към действията на Вселенския патриарх в Украйна, демонстрирано в медиите, тази църква също е раздирана от противоречия и е подложена на външен и вътрешен натиск при определянето на действията си.
Публикуването на текста именно в този момент вероятно цели влошаване на отношенията между Сръбската и Константинополската патриаршия, особено на фона на възможна визита на патр. Вартоломей в Сърбия по случай 800-годишнината от „получаването на автокефалия на Сръбската църква“ от Константинопол (виж тук). Преди седмица той даде интервю за сръбския вестник Политика, в което напълно игнорираше конфронтационните писма, които до този момент пристигаха във Фенер. За прекъсване на общението между двете църкви в интервюто нямаше нито дума.
