В навечерието на срещата на Константинополския патриарх Вартоломей и Московския и на цяла Русия патриарх Кирил във Фенер (31 август) Сръбската църква изпрати писмо до Вселенска патриаршия, в което призовава патр. Вартоломей да не предоставя независимост на Украинската църква, както и на църквата в Македония. Писмото беше публикувано в оригинал (на гръцки език) от сайта Ромфеа, като очевидно то не е било предназначено за публично обсъждане, а единствено за вътрешна кореспонденция между двете патриаршии.
Сръбският патриарх обвързва църковния проблем в Украйна с този в Македония и Черна Гора, от които е пряко заинтересувана. Според Сръбската църква желанието на независимите държави да имат своя автокефална църква е проява на етнофилетизъм и затова украинските православни, както и македонците и черногорците нямат църковни основания да се отделят от Московската, съответно Сръбска църкви.
Силно впечатление обаче прави недипломатичният и стигащ до грубост тон, с който в писмото се говори за Украйна и Македония, и респективно за техните граждани. Сам по себе си презрителният характер на квалификациите към живеещите в Украйна и Македония е симптоматичен за основния източник на църковните проблеми в тези страни – национализъм и нескрито чувство за превъзходство на „чистите“ нации над онези с „размита“ интентичност (в случая руската и сръбската спрямо украинската и македонската).
И по-конкретно, по отношение на Украйна Сръбският патриарх Ириней (чийто подпис стои под документа) повтаря опорните точки на официалната руска пропаганда. Той пише, че държавата и населението в Украйна дължат своята идентичност на отстъплението от православието (униатството), на нацизма и на болшевиките в Съветския съюз. Те са периферия на „Киевска Рус“ и на Руската империя, отрекли се от руската си идентичност. Според патр. Ириней на тази историческа основа се ражда „братоубийствената война“ в Украйна, както и църковните схизми:
„На земите на Киевска Рус едновременно (в Съветския съюз) е основана Украйна като една от федералните държави на Съветския съюз, провъзгласен е специален „украински етнос“, а езиковите характеристики на западните области на тогавашна Русия са смесени в едно цяло и тази езикова амалгама заема официалното място на книжовен украински език. Украйна не е била изключение: по този начин е издигната и Беларус, като съставна федерална единица, отново с отделна „национална идентичност“ и език. По този начин и някогашният „Руски Туркестан“ е бил разделен на национален принцип на Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и други – стан. Украинският обособен мироглед обаче има и по-дълбоки исторически основи като най-важната е Брест-Литовската уния от края на 16 в., разпространена насилствено през следващите години. На почвата на тази разделителна линия се раждат плодовете на злото под формата на украинския нацизъм („бандеровци“) и на унищожаването на еврейската общност.
В контекста на тази разделителна тенденция тогава паралелно се появява църковният етнофилетизъм и църковното движение за обособяване, чийто патологичен завършек е „Църквата на саморъкополагащите се“ (самосвяти), подчинена изцяло на нацистите в Украйна. Не пиша всичко това за да демонстрираме исторически знания или още по-лошо, да покажа повече исторически знания от други, а за да подчертая отговорно историческата основа и отправната точка както на църковните схизми, така и на братоубийствените сблъсъци в съвременна Украйна. Показателно е и названието на държавата и народа, както и на църквата. Украйна означава точно периферия или крайна област, част от по-голямо цяло, т. е. част от Киевска Рус, където преди 1030 г. е кръстен равноапостолният княз Владимир. Украинците сами наричат себе си крайна периферия на Руската империя“, пише Сръбският патриарх.
В подобен стил е и отношението към македонския църковен проблем: Македонската църква е единствената църква, създадена от комунисти в рамките на Югославия, а Сръбската патриаршия има законните права върху „тази южна църковна епархия на Константинопол“ благодарение на томос на Вселенската патриаршия от 1922 г. Македонският език е изкуствено създаден, заедно с босненския и черногорския, като се подразбира общата сръбска езикова основа на всички „комунистически образувания“, а македонците са наречени недоизлюпени „северно-македонци“, явно с ирония визирайки споразумението за новото название на Македония.
В писмото се развива и идеологията за Руската империя като наследник на Източно-Римската империя, както и за някакъв общ идеален период в историята на човечеството – „започващ от Константин Велики и завършващ с убийството на руския цар и неговото семейство през 1917 г.“.
Македонски медии определиха писмото на Сръбския патриарх като реч на омраза, изпълнено с презрение към народите, които Сръбската църква претендира да ръководи духовно. Предполага се, че автор на писмото е Бачкият митр. Ириней, който владее гръцки език и през последните няколко години прокарва руските църковни позиции сред сръбската йерархия.
