Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий (Радович) от Сръбската православна църква в интервю за предаването „Жива истина“ („Ziva istina“) на Черногорската телевизия „Атлас“, сред другите въпроси разказва и за Светия и велик събор на Крит, който той определя като значимо събитие в историята на Православната църква. Според владиката съборите заемат важно място в живота и историята на Църквата, защото „Църквата по своята природа е съборна, тя е събрание около Христос и това е основно нейно свойство“.
По въпроса дали провелият се на Крит събор беше Всеправославен, Велик или Свят владиката е категоричен, че „това беше Велик и Свят събор“. Подготвените шест документа бяха подписани от всички присъстващи поместни църкви, казва в интервюто си митр. Амфилохий.
„Наистина не присъстваха всички църкви, но броят на събраните на Събора не е мярката, според която се определя дали той е Велик. Принципът на мнозинството се използва в демокрацията, но за Църквата едно нещо е велико и истинско, само ако е в съгласие с Христос, с това, което Той учи. Първият вселенски събор, който е започнал на 19 юни, също както и съборът на Крит, е признат за Вселенски чак на следващия, на Втория вселенски събор. И така е било до Седмия: винаги следващият санкционира предишния, определя дали той да се смята за Вселенски“.
Водещ: Но на Събора на Крит не дойдоха всички…
Митр. Амфилохий: Да, но всички бяха поканени. Когато организирате вечеря, каните гости, едни идват, други не идват, но вечерята се провежда.
- Руският патриарх каза, че това на Крит е подготовка за провеждането на събор, който ще се случи някой друг път.
- Това беше предложение на нашата църква – да се отложи Съборът, докато се подготви по-добре, или това да е първо заседание на Великия и свят събор. Затова в посланието на Събора, ако обърнете внимание, беше отразено нашето предложение такива събори да се провеждат редовно, без да се уточнява през колко години, но да се провеждат. Така следващият Събор ще реши част от въпросите, които този не успя да разгледа.
- Църквите, които не бяха на Събора, биха ли могли да си организират техен събор?
- Биха могли, но не вярвам да го направят. Като знам какво става в Московска патриаршия, която е водеща църква, не мисля, че имат такива намерения, или поне аз не знам за тях.
- Някои хора, приближени на Московска патриаршия, заявяват, че на Крит се е провела само среща, която няма правна стойност.
- Не знам кой е казал това, но то не е вярно. Руският патриарх не го е казал, митр. Иларион също не е казвал такова нещо. Дълбоко съм убеден, че Московска патриаршия няма да постъпи по този начин. Сигурен съм, че Московска патриаршия е готова да приеме част от текстовете, гласувани на Крит, както и другите църкви, които не участваха. Освен това, те вече ги подписаха на срещата на предстоятелите в Шамбези.
Доколкото знам, по първите пет документа нямаше големи противоречия, но по документа за отношенията на Православната църква с останалия християнски свят станаха големи дискусии. По едно време Вселенският патриарх дори каза: „Влязохме в кьорсокак“ (задънена улица, бел. прев.). Този текст не беше достатъчно прецизиран, това го казахме и в Женева, когато го обсъждахме. Тогава и нашата църква, и Московска патриаршия, и други православни църкви казахме, че този текст трябва да се доуточни, това стана и тук на Събора. И сега мога да ви кажа, че аз съм един от онези, които не подписаха шестия документ…
- Вие критикувахте украинския митрополит Филарет, който слива държавата и нацията с църквата, но има хора в Черна гора, които казват, че Вие правите същото.
- Мога да им кажа, пред Бог и пред св. Петър (Цетински), че това не важи за мен. Ако важеше, нямаше да подкрепя предложението в посланието на Събора да влезе и решението от Събора от 1872 г., който осъжда етнофилетизма като змийска отрова и като ерес. За мен Христос, Църквата, нейната мисия във вселенски план са важните. Останалите величини са земни, това са държавите, нациите. Те са като дрехи, които Църквата облича, за да върши своята мисия. И държавата, и нацията са земни величини, без които не можем, но не са Божии, не са на Бога.
- Какво ще кажете за колебанията на Сръбската църква относно участието ѝ в събора на Крит и позицията на еп. Ириней (Булович) да се солидаризира с Руската църква и да откаже участието си. Някои разтълкуваха заминаването на сърбите на Събора като забиване на нож в гърба на Русия.
- Мога да свидетелствам, че не е имало момент, в който Сръбската църква се е колебала дали да участва в Събора. Същото правеше до последния момент и Московска патриаршия. Руската цъква приведе като основание за отказа си от участие това, че няма да може бъде постигнат консенсус, който беше основен принцип на всичи предсъборни конференции. Това беше потвърдено и на синаксиса през януари – необходим е консенсус между всички поместни православни църкви. Това беше поставено като мерило и когато имаше опасност да не бъде постигнат консенсусът, който се предвиждаше, Руската църква предложи да се отложи съборът. Тогава и нашата църква и нашият синод се оказаха в сложно положение. От една страна, права е Московска патриаршия – няма да може да бъде постигнат консенсус, от друга страна – ние сме подписали документи за участие и сме поели ангажимент и затова решихме да отидем на Събора. Може и аз да имам принос в това решение. Аз бях наясно с процеса по подготовката на Събора и след тези петнадесет дни на Крит мога да кажа, че щеше да е грях пред Бога и пред Църквата, ако не бяхме отишли. Това щеше да е грях и спрямо Константинополската, и спрямо Московската патрирашия.
Взимайки това решение, аз бях загрижен за Христовата църква. Основното свойство на нашата църква е грижата за всички, а на само за един. Ние не се ръководим от интереси, ние се ръководим от истината.
Нашата църква отиде заради ангажиментите, които беше поела, и в този момент ние послужихме като мост между Константинополската църква и Московска патриаршия.
Това, което се случи с неучастието на тези четири църкви на Събора на Крит, не накърнява в дълбочина единството на Православната църква. Единството е в Евхаристията. Докато нашата патриаршия и другите патриаршии служат заедно Литургия, докато са в общение, не е нарушено единството, така както сме го прекъснали с римокатолиците“.
Митр. Амфилохий разказва също, че по негово предложение Съборът е започнал работата си с евангелското четиво от св. апостол Марк: „А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“. (10:42-45).
На въпроса на водещия дали с това четиво не е визирал Московския патриарх Кирил, митр. Амфилохий отрече да е имал конкретно някого предвид:
- С това исках да обърна внимание върху проблема с властолюбието. Това беше призив към всички, независимо дали става дума за Йерусалимския или Вселенския, или Руския патриарх. Исках да обърна внимание по принцип върху желанието за власт, върху тези, които искат да управляват и да владеят света, като жертват всичко заради своите интереси. Евангелският призив обаче е да бъдем Христови, готови да се жертваме без остатък за Църквата и за ближния, и да послужим на другите. Прочитайки Евангелие според Марк, поучавах не само другите, но и себе си, както и всички, които са начело на Църквата в този момент. Това са основите, върху които трябва да градим Църквата и нейното бъдеще.
