В заседанието си на 28 декември Св. Синод на Руската православна църква взе решение да създаде Патриаршеска екзархия в Западна Европа с център Париж. В диоцеза на новата църкова структура ще влизат страните: Андора, Белгия, Великобритания и Северна Ирландия, Ирландия, Испания, Италия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Нидерландия, Португалия, Франция, Швейцария. За патриаршески екзарх в Западна Европа Московска патриаршия назначи Богородския еп. Йоан, досегашен викарий на Московския патриарх, и той вече ще носи титлата Корсунски и Западноевропейски епископ.
Една от причините за създаването на новата църковна структура е да се отговори на закриването на архиепископията-екзархия на руските енории в Западна Европа към Вселенска патриаршия. Тази църковна структура, чийто център беше в Париж, е била създадена от руски емигранти, духовници и миряни, след болшевишката революция, а първи неин глава е митр. Евлогий (Георгиевски), като в стремежа си да бъдат в канонично общение с другите църкви минават под юрисдикцията на Фенер.
В края на ноември 2018 г. Св. Синод на Вселенска патриаршия взе изненадващото решение да разпусне архиепископията и да подчини енориите пряко на местните епископи на Вселенска патриаршия в различните страни (виж тук). Решението изненада неприятно Архиепископията на руските енории (наричана също Руска екзархия към Вселенска патриаршия) под ръководството през последните две години на архиеп. Йоан (Жан Ренето) и те отказаха да изпълнят механично решението. На 23 февруари е насрочен епархийски събор, който ще реши съдбата на тази емблематична за историята на 20 век църковна структура.
Новосъздадената Патриаршеска екзархия на РПЦ, която дублира по име и административен център старата Руска екзархия, ще се опита да привлече част от тези енории под юрисдикцията на Московска патриаршия.
С това свое решение Московска патриаршия всъщност отговаря отрицателно на желанието на Архиепископията на руските енории да се запазят като автономна църковна структура и да преминат към някоя друга православна църква – сред обсъжданите варианти са Московска патриаршия, Румънската патриаршия и Руската задгранична църква. Създавайки своя Руска екзархия с център в Париж, Московска патриаршия заявява, че не приема този вариант – тя не желае да се запази старото епископско ръководство на Руската екзархия (еп. Йоан – Жан Ренето е французин, цял живот служил към Константинополската патриаршия), нито ще приеме устава ѝ (който отразява важни принципи от руския църковен събор през 1917 г. и на който досегашната Руската архиепископия – КП много държи). Целта на Московска патриаршия е да привлече в новата структура колкото може повече енории, като ги подчини на своя устав и своето църковно ръководство.
Този развой на събитията потвърждава подозренията, че разпускането на Руската архиепископия към Вселенска патриаршия е договорено с Московска патриаршия и има връзка с украинските църковни събития.
На заседанието от 28 декември Московска патриаршия взе решение и за образуването на нова епархия на Руската църква за Испания и Португалия, с център Мадрид. За неин ръководител е назначен Мадридският и Лисабонски еп. Нестор. На същото заседание на Св. Синод на РПЦ е взето решение да се създаде и Патриаршеска екзархия в Югоизточна Азия с център Сингапур, заради „интереса към руското православие в тази част на света“ и увеличаването на рускоезичното население там. В рамките на Екзархията влизат страните Сингапур, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Южна и Северна Корея, Лаос, Малайзия, Тайланд и Филипините.
