На своето заседание в края на ноември Св. Синод на Вселенска патриаршия взе изненадващото решение да разпусне Архиепископията на руските енории в Западна Европа, чийто център е в Париж. Тази църковна структура е създадена от руски емигранти – духовници и миряни след болшевишката революция, с първи митрополит Евлогий (Георгиевски), които минават под юрисдикцията на Вселенска патриаршия.
Решението изненада клириците от руската архиепископия, включително и нейния предстоятел архиеп. Йоан (Жан Ренето), който също присъства на срещата във Фенер. Няколко дни след това решение, в което някои видяха договореност между Москва и Фенер в контекста на обтегнатите им отношения за Украйна, Руската архиепископия излезе със становище, в което заяви, че не приема решението на Св. Синод на Вселенска патриаршия. Тя свиква на 15 декември съвещание на всички свои клирици, за да обсъди по-нататъшните си действия.
В изявлението се казва и следното: „Както свидетелства православната еклисиология в лицето на своите велики съвременни богослови като Пергамския митр. Йоан (Зизиулас) или о. Николай Афанасиев, общините на верните образуват Църквата в нейната съборност именно около своите епископи: „Множество православни синоди са съставяли енциклики и директиви, които се отнасят до вътрешния живот на епархията, все едно те се явяват висшият авторитет в Църквата“. Някои православни богослови дори са смятали, че синодите са висшата власт и утвърждават следната йерархия: в основата са епархиите, над тях – местните синоди, а на висше равнище – вселенските събори. Представлява ли синодът или съборът тази структура, която е над епископа? От гледна точка на еклисиологията отговорът на този въпрос може да бъде само отрицателен, тъй като за православната еклисиология няма нищо над епископа“ (Йоан (Зизиулас), митр. Пергамски „Епископът в православието“ – В: Църквата и нейните институции, Париж 2011 г.). Затова, за да се чуе истинският глас на архиепископията, ние трябва да останем единни около нашия управляваш архиепископ, Преосвещения Йоан Хариуполски. Като оставаме верни на идентичността на архиепископията, ние ще бъдем събрани около управляващия архиепископ в институциите, които са определени от нашите статути и са признати от Синода. На първо място във всяка енория или община, но също и на събранията на духовенството и миряните, имащи право да вземат решения. Всяко решение, за да бъде действително, трябва да бъде официално прието от общността, за която то се отнася. Особено ако то не е било искано от тези, които трябва да го изпълнят. Владика Йоан, като управляващ архиепископ, ще може да даде отговор на синодното решение, като уважи съборността на Църквата и статута на архиепископията, едва след като премине следната процедура: на 15 декември архиеп. Йоан ще покани духовенството на архиепископията на пастирско съвещание, за да се посъветва с тези, които заедно с него носят духовна отговорност за енориите и вярващите от архиепископията. След това ще бъде обявено свикване на генерален събор на архиепископията, в който ще вземат участие цялото духовенство и делагати от миряните. Бидейки вкоренена в западноевропейското общество, архиепископията е приела някои елементи от западната култура. На първо място това е привързаност към демократичните ценности, основните права на човека, а също и общото обсъждане преди приемане на всяко решение. Тези клирици и общини, които искат да напуснат архиепископията и да се присъединят към някоя друга епископска юрисдикция, трябва да помолят по каноничен път отпустна грамота от управляващия архиерей – архиеп. Йоан Хариуполски. Нашето предпочитание обаче е да продължи взаимодействието и диалогът на любовта на общ събор на нашата епархия. Тук трябва да отбележим, че в каноничен аспект архиеп. Йоан, като управляващ архиерей, не е молил за отмяна на статута на екзархията, нито за оттеглянето си на покой. Така че той запазва пълнотата на пастирската си отговорност за православните руски църкви в Западна Европа“.
Това не е първият случай, когато тази църковна структура преживява подобна криза. През 1965 г. Вселенска патриаршия разпуска архиепископията и благославя енориите да се върнат към Московска патриаршия, но те не го правят. През 1971 г. юрисдикцията на Вселенска патриаршия над тези енории е възстановена, като тя ги подчинява на своята митрополия във Франция. През 1999 г. Руската архиепископия към Вселенска патриаршия получава статут на екзархия (т. е. пряко подчинена на Фенер). От 2016 г. досега неин предстоятел е Хариуполски архиеп. Йоан (Ренето). Той е с френски произход, епископ на Константинополската Вселенска патриаршия. Преди ръкоположението си за епископ десетилетия наред беше свещеник към тази екзархия.
Руската архиепископия към Вселенска патриаршия е много известна в православния свят с дейността на прочутото висше учебно заведение „Св. Сергий“ в Париж, където са преподавали прот. Георги Флоровски, прот. Александър Шмеман, прот. Йоан Майендорф, прот. Сергей Булгаков и др.
Сега след решението на Вселенска патриаршия близо 80 енории, над 100 клирици и 20 манастира остават без ясна юрисдикционна идентичност и трябва да бъдат поделени между руските и гръцките епархии в Западна Европа в състояние на прекъснато евхаристийно общение помежду им. Енорийският живот в тази православна църковна структура досега беше свободен от националистични пристрастия и обединяваше хора не само с руски произход, но и много от местните страни, привлечени от универсалния характер на енориите. Дипломацията на Московска патриаршия полага огромни усилия да присъедини храмовете на тази църковна структура към себе си. Само преди месец тя успя да издейства преминаването на една от емблематичните църкви на Руската архиепископия във Флоренция към Московска патриаршия, използвайки прекъснатото евхаристийно общение на РПЦ с Константинопол и напрежението по този въпрос в рускоезичните енории.
На снимката: Катедралният храм на Руската архиепископия към Вселенска патриаршия в Париж
