Днес в Битоля беше отбелязана 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия. Отбелязването на годишнината е по решение на Архиерейския събор на Сръбската православна църква и по предложение на архиеп. Йован (Вранишковски) и ръководената от него Православна Охридска архиепископия (ПОА), функционираща на територията на Република Македония.
Архиерейската св. Литургия в Битоля бе оглавена от архиеп. Йован (Вранишковски), в съслужение с Черногорския митр. Амфилохий, като представител на Сръбската патриаршия, и сръбските епископи Врански Пахомий, Рашко-Призренски Теодосий и др. От поместните църкви свои представители архиереи са изпратили Полската православна църква – Люблински Авел, и Православната църква на Чешките земи и Словакия – Шумперкски Исаия. В словото си след богослужението архиеп. Йован изрази надежда, че при следващото юбилейно отбелязване на Охридската архиепископия разколът в страната ще бъде преодолян и вече няма да има поводи за разделение. В официалното съобщение на Архиепископията се казва, че в богослужението са участвали свещеници от повечето поместни православни църкви.
В словото си архиеп. Йован положи няколко важни акцента, маркиращи позицията на ръководената от него църковна структура (Православна Охридска архиепископия, автономна църква в рамките на Сръбската патриаршия) по актуалния въпрос за решаването на македонския църковен проблем.
На първо място той подчерта, че Охридската архиепископия е църковна структура, създадена лично от имп. Василий II, т. е. от царската власт:
„Административно тя е основана от цар Василий II Българоубиец през 1018 г. И нейната предшественица Първа Юстиниана също е основана от цар, както и Синайската архиепископия. Това са трите църкви в историята на Църквата, които административно са основани от цар... Нейната автокефалия е отнета през 1767 г. отново от цар“.
Този исторически прочит внушава, че за разлика от останалите поместни православни църкви Охридската архиепископия няма „църква-майка“ и нито Константинополската Вселенска патриаршия, нито Българската патриаршия могат да претендират за такава историческа роля.
По отношение на официалната в страната, но неканонична Македонска православна църква – Охридска архиепископия той смята, че тя е структура, създадена от комунистическите власти в Югославия и затова не е била призната тогава, нито днес от останалите православни църкви.
„Неприемливо е и дори лицемерно църкви, които дълги години са били в разкол без покаяние, да бъдат признати, а дори и наградени само защото са били упорити в разкола“, смята той.
Архиепископът заяви също така, че единствената канонична църковна структура в земите на някогашната Охридска архиепископия днес е ръководената от него Православна Охридска архиепископия, която е „автономна църква, подчинена на Сръбската православна църква. Тя (ПОА) не е основана от цар, но е получила автономията си по каноничен път от една църква, която е имала право да ѝ даде тази автономия“.
Така в словото на архиеп. Йован (Вранишковсвки) се разкрива тезата, че македонският църковен въпрос е вътрешен за Сръбската патриаршия и никоя друга църква няма нито историческите, нито канонични основания да се намесва в него. Това внушение се засилва от факта, че в речта си той нито един път не споменава България и Българската църква, нито Константинополската патриаршия. Любопитна подробност е, че нито веднъж не се споменават и Македония и македонци под никаква форма, което вероятно има връзка с провеждащия се също днес референдум за името на Република Македония (или с очаквания превод на словото му на гръцки език).
Това е третото за тази година отбелязване на 1000-годишния юбилей от основаването на Охридската архиепископия. Преди това същото направи официалната за страната Македонска православна църква – Охридска архиепископия (на 27-28 май в Охрид), а малко след това 1000-годишнината беше отбелязана и в София с патриаршеска Литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски“ и специално синодно послание (на 10 юни, виж тук).
Справка: „Охридската архиепископия“ е основана през 1018 г. от византийския имп. Василий II Българоубиец след присъединяването на българските земи към Византийската империя с името „Архиепископия на България“ с център Охрид. Официалните наименования на първите архиепископи са „Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας“ (Архиепископ на цяла България), а малко по-късно „Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας“ или΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων (Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или Архиепископ на българите). Създадена за обгрижване на българските земи в границите на Византийската империя, автокефалната Охридска архиепископия е наследник на Българската патриаршия, което недвусмислено личи от грамотите на имп. Василий II. В този смисъл от българска гледна точка 1018 г. не е празнична за българската държавна и църковна история, тъй като е свързана с падането на Първото българско царство.
Днес в Македония, Сърбия и България годишнината се разглежда като повод да се заявят претенции за правоприемственост на тази древна църковна структура, а за християните в Македония е част от усилията им за изграждане на църковна идентичност.