На 16 септември в Дюселдорф беше извършена интронизацията на новия епископ на Сръбската патриаршия за Германия Григорий, който беше назначен на този пост от сръбския Св. Синод през месец май т. г. На богослужението присъстваха и президентът на Република Сръбска Милорад Додик, политици от Сърбия.
Участие в богослужението взе руският Подолски архиеп. Тихон, който ръководи руската епархия в Германия, а представителят на Константинополска патриаршия Арианзийски еп. Вартоломей е взел само молитвено участие, намирайки се в светия олтар. Той също е бил поканен да вземе участие в общото богослужение, но в последния момент сърбите го помолили да присъства само молитвено поради участието в службата на двама епископи от Московска патриаршия и категоричния им отказ да съслужат с него. Това поведение дълбоко е огорчило епископа.
Както е известно, Св. Синод на РПЦ забрани на своите епископи да съслужат с йерарси на Константинополската патриаршия. Това решение ще се отрази най-вече на литургичния живот на православните общини в т. нар. диаспора, т. е. извън традиционно православните страни.
Митрополитът за Германия (Вселенска патриаршия) Августин разпространи изявление, в което изразява скръбта си от случилото се в Дюселдорф и решението на Московската патриаршия. И по-конкретно той казва:
„Решението на Московска патриаршия от 14 септември т. г. да забрани съслужението на руски епископи с йерарси на Вселенската патриаршия се отрази и на нас, в Германия, където при интронизацията на новия сръбски православен епископ на Дюселдорф на 16 септември нашият викарен епископ Вартоломей Арианзийски е бил помолен да не служи заради присъствието на двама руски епископи. Макар че от руска страна беше подчертано, че не става дума за прекъсване на евхаристийното общение и съслужението между свещениците ще продължи, аз дълбоко съжалявам за тази мярка и за проявяващото се зад нея отношение. За нас, православните, (съвместното) честване на св. Литургия, т. е. Евхаристията, е пълнота и върхова точка на нашия църковен живот. Затова тази ситуация, която в такава форма за първи път срещам в своето близо 50-годишно епископско служение, за мене е болезнена и дълбоко смущаваща.
Същото се отнася и за другия аспект на Московското решение, а именно „да се оттегли от всички епископски събрания, диалози, смесени комисии и други органи, които се председателстват от представители на Константинополската патриаршия или пък те са съпредседатели“. Но тъй като в православния свят се прилага т. нар. принцип на диптисите, т. е. списък с всички автокефални православни църкви, от които на първо място е Константинополската патриаршия, то нейните представители председателстват или съ-председателстват всички общоправославни органи (например, епископските конференции) и диалози. Следователно това означава оттегляне на Московска патриаршия от всички диалози на местно и световно равнище и от всички други общоправославни форуми, което надхвърля търсеното „наказание“ на Вселенска патриаршия и нейния смел предстоятел. Тук може да ни утешат само легендарните думи на Херберт Венер: Който излезе навън, ще трябва отново да влезе вътре."