На 12 юли Константинополският Вселенски патриарх ще се срещне в Брюксел с председателя на Европейската комисия Мануел Жозе Барозо. Патриархът ще разговаря и с комисаря по разширяването на Европейския съюз Оли Рен и други представители на европейските структури.
Според изявлението, направено преди заминаването му от Истанбул, патр. Вартоломей смята да подкрепи приемането на Турция в ЕС, но заедно с това смята да обсъди и проблеми, свързани с положението на Константинополската патриаршия и гръцкото етническо малцинство в тази предимно мюсюлманска страна.
Сред проблемите на Патриаршията са непризнаването на юридическия ѝ статут на, отказът на властите в Турция да върнат дори и част от конфискуваните през 20 в. недвижими имоти на тази църква, забраната за възстановяване на висшата православна богословска школа на о-в Халки в Мраморно море. Тази школа, основана през 1844 г., са завършили Българският екзарх Антим Първи (той е бил в първия випуск и е получил първата диплома на школата) и множество други възрожденски духовници и миряни. Там са учителствали йером. Неофит Рилски и още много българи, сред които и екзарх Антим, който е бил за кратко и ректор на школата.
В коментарите на гръцката преса, цитирани от агенция „Интерфакс“, се отбелязва, че при решаването на тези въпроси патр. Вартоломей разчита на подкрепа от страна на папа Бенедикт Шестнадесети, когото Вселенският патриарх е поканил на посещение в Истанбул.
Все още няма официално потвърждение от Ватикана за визитата на папата в Турция, но преди няколко дни патр. Вартоломей е съобщил на турските журналисти, че главата на Римокатолическата църква е приел поканата.
Агенция „Интерфакс“ цитира коментар на „Turkey Daily News“, в който се напомня, че малко преди избирането си на папския престол Йозеф Рацингер ясно е изразил своето отношение към евентуалното приемане на Турция в ЕС. В интервю, публикувано през април сегашният папа е заявил, че „Турция винаги е представлявала друг континент, намиращ се в постоянен контраст с Европа“, а затова и влизането в Европейския съюз „на страна, формирана от мюсюлманската култура и имащи здрави ислямски корени“ може да подрони европейската идентичност, основана на християнството.
Поради същите съображения против приемането на Турция в ЕС нееднократно се е изказвал и главата на Гръцката църква архиеп. Христодул.
