Мобилно меню

4.3076923076923 1 1 1 1 1 Rating 4.31 (13 Votes)
1_9.jpgРазрази се нов скандал с решението на Румънската православна църква да образува на територията на Молдавия и Приднестровието – канонична територия на Руската православна църква - свои епархии. Московската патриаршия преценява действията като „кръстоносен поход”, зад който стоят румънските власти. Румънската патриаршия с действията си предизвиква, според Руската църква, един от най-големите църковни скандали за последните десетилетия. На 24 октомври Св. Синод на Румънската църква взе решение за откриването на 8 нови епископии, три от които в земите, които Руската църква счита за своя канонична територия.

Представители на Московската патриаршия излязоха с протестна декларация по повод решението на Румънската православна църква да създаде в Молдавия и Приднестровието три свои епархии. „Това се явява нов кръстоносен поход против Руската православна църква и дестабилизация на обстановката в цяла Западна Европа” – заявил епископ Тирасполски и Дубосарски Юстиниан от Молдовската православна църква към Московската патриаршия.

Румънската православна църква като самостойна църква е образувана в 1885 г. През 1925 г. получава статут на патриаршия. Тя обгрижва около 20 милиона вярващи на територията на Румъния. Първото сериозно обтягане на отношенията между Румънската и Руската православна църква възниква през 1992 г., когато Румънската патриаршия без съгласието на Московската патриаршия създава Бесарабска митрополи, приемайки отцепилия се епископ Петър. През 2005 г. Румънската църква създава Московско подворие на Бесарабската митрополия, с което още повече влошава отношенията между двете църкви. Миналата неделя Румънската църква прие безпрецедентно решение за образуването на нови териториално-административни структури на каноничната територия на Московската патриаршия. В Бесарабската митрополия се учредяват три нови епархии – Белцка, Южнобесарабска и Дубосарска – обхващаща цялото Приднестровие. По думите на прес-секретаря на Румънската патриаршия о. Костел Стойка тези епархии са съществували до 1944 г. (по време на немската окупация на областта - б. р.) и сега се възстановяват по молба на румънските вярващи.

Това заявление за възраждане румънската мисия на каноничната територия на Руската църква не само внася допълнителна нестабилност в региона на молдово-приднестровския конфликт, но и нарушава крехкия баланс на силите в Западна Европа, счита епископ Юстиниан. Този прецедент е предизвикателство не само към църквата и държавата Молдова, но и  териториална претенция към Украйна, тъй като мисията, за която говорят членовете на Румънския синод, е разпростирала своята дейност и в Одеска област, а самата Одеса от 1942 г. се е намирала в нейния център.

„Действията на Румънската патриаршия са нахлуване на територията на Руската православна  църква” – заявява зам.-председателят на Отдела на външно-църковни връзки на Московската патриаршия епископ Марк. Новоизбраният патриарх Даниил (избран през септември 2007 г.) започва своето предстоятелство с твърде недружелюбен акт по отношение на Московската патриаршия. Зад този неканоничен акт стоят политическите интереси на румънската държава, убедени са и епископ Марк, и епископ Юстиниан. Според последния „учредяването на нови епархии е открито лобиране за интересите на румънската държава. Именно държавата изплаща заплатите на румънските свещеници, виждайки в тях обикновени държавни чиновници.”

„Това е първият толкова мащабен църковен конфликт, възникнал на териториална почва в ХХІ век”, заявява експертът от Института за страните от Общността на независимите държави (ОНД), ръководител на московското отделение на Съюза на православните граждани Кирил Фролов. Той припомни, че последният подобен скандал се разгоря през 1996 г., когато Цариградската патриаршия създаде от отцепници в Естония "Естонската апостолска православна църква" на каноничната територията на Руската църква. „В скоро време в Молдова и Приднестровието ще започнат масови протести на вярващите в поддръжка на Руската православна църква”, предупреждава Фролов.

Благовест Инфо/Комерсант

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kyhk 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.