Към настоящия момент в Руската православна църква не се работи по нов превод на Библията на руски език, тъй като за това не са готови нито специалистите, нито обществото. Това заяви Волоколамският митр. Иларион (Алфеев), председател на Отдела за външно-църковни връзки към Московска патриаршия по време на представянето на своята нова книга Притчите на Иисус.
В отговор на въпрос как се развива новият превод на Библията, той отговори: „Никак не се развива. Засега никой не се е заел с това дело, тъй като за това е нужна сериозна подготовка, включително и на обществеността“.
Митрополитът напомни за опасността от разкол, какъвто се случва в Руската църква преди три века и половина „заради такива неща, които сега могат да изглеждат нелепи – с два пръста ли да се прекръстваме или с три, Исус ли да пишем или Иисус“.
Според него и днес „в нашата Църква има хора, които казват, че до Библията никой не трябва да се докосва, че не трябва да се променя нито една дума, че всяка намеса ще бъде престъпление и т. н. Докато такива настроения съществуват, мисля, че е по-добре да не се заемаме с това начинание“.
„Освен това аз не съм сигурен, че е нужен нов превод на Библията, защото синодалният превод на руски език (завършен преди 150 години) е най-добрият от съществуващите. Нито един от направените след това преводи не превъзхожда синодалния по точност, красота и дори по разбираемост. Да, истина е, че в него има грешки, има остарели изрази. Но мисля, че ще дойде време и някаква група учени под ръководството на Църквата ще се заеме с това. Но засега времето не е дошло“, смята митрополитът.
През 2010 г. е преустановена работата по превода на Библията, преди всичко на Стария Завет, извършвана от голям колектив учени. Причината е спорен превод на Новия Завет, който води до скандал в колектива и напускане на голяма част от инициаторите на проекта. Тогава преводът е критикуван от бъдещия митрополит Иларион (Алфеев) като твърде „свободен“ и десакрализиращ текста (чрез включване на думи като „дурак“, „проститутка“ вместо „блудница“ и т. н.).
В Руската църква са правени много преводи на старозаветни и новозаветни текстове от Библията, но нито един от тях не е получил официална санкция. Въпреки че преводът от 1862 г. съдържа грешки, някои от които не са само стилови, но и смислови и с пастирски последици, в широките среди на вярващите властва недоверие към всяка инициатива в тази посока. Поради страх от реакцията на „народното благочестие“ висшето църковно ръководство избира да не се занимава с този въпрос, нито пък да коментира публично грешките в превода.
Митр. Иларион (Алфеев) доскоро беше радетел за поправяне на грешките в превода на новозаветния текст. Според него петте тетрадки с изправени грешки, съставени от проф. Глубоковски по молба на оберпрокурора на синода К. Победоносцев, не са загубили актуалност и могат да станат основа на задълбочена работа в тази насока. Стихийните разколнически настроения в Руската църква през последните години обаче явно са променили мнението му. Неотдавна той дори беше наречен „слуга на антихриста“ от украинския епископ Лонгин (Жар), „понеже искал да промени Новия Завет“.
