На 22 декември Св. Синод на Грузинската патриаршия реши да канонизира католикос-патриарха на Грузия Калистрат (1932-52). Той ръководи Грузинската църква в най-тежките години на болшевишките репресии.
Роден е през 1866 г. в семейство на свещеник. След завършване на Киевската духовна академия се жени и става свещеник. Активен участник в движението за възстановяване на автокефалията на Грузинската православна църква. През 1917 г., година след нейното провъзгласяване, става член на патриаршеския съвет. През 1923 г. е арестуван за антиреволюционна дейност, а през 1925 г. излиза предсрочно на свобода благодарение на ходатайството на Кентърбърийския архиепископ Рандал Дейвидсън. Междувременно отец Калистрат е останал вдовец и още в края на същата година е ръкоположен за епископ без монашеско пострижение, а веднага след това и за митрополит. На поместния събор на Грузинската патриаршия през 1932 г. е избран за патриарх на цяла Грузия. По време на неговото управление в резултат на антицърковните гонения храмовете в Грузия остават по-малко от 20, но успява да спаси от разрушаване няколко от най-емблематичните църкви на грузинското християнство. През Втората световна война събира църковни помощи за Червената армия, за което получава многократно благодарствени телеграми от Сталин. Успява да издейства освобождаването от лагери на няколко епископи и монаси, между които епископ Ефрем Сидамонидзе, прот. Йоан Лозовский и др. Автор е на трудове по история на Грузинската църква. През 1943 г. възстановява евхаристийното общение между обявилата едностранно автокефалия Грузинска църква и Московска патриаршия. Починал е на 3 февруари 1952 г. на 85 годишна възраст.
На същото заседание св. Синод на Грузинската църква е решил да причисли към светците още и грузинските царе: Баграт III (960-1014), първият цар на обединена Грузия, и Соломон I (управлявал през 18 век), както и игуменката Нина (Амилахвари) и схиигумения Тамара (Марджанишвили).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfdr3
