Работата на Светия и велик събор на Православната църква достигна своя успешен край. Макар и някои църкви, сред които и БПЦ, да бойкотираха работата му, по всичко личи, че той оправдава труда на две поколения предстоятели, архиереи и експерти-богослови, лекари, астрономи, юристи. Десетилетен труд съзнателен и усилен с вяра в Бога и преданост към св. православие, за да се разгледат поне някои от наболелите въпроси на съвременния църковен живот. Разбира се, не липсват и злонамерени коментари за работата на събора като този на един руски сайт с претенциозно име, че нещата във вселенското Православие били извън контрол и затова Руската православна църква трябвало да вземе нещата в свои ръце. Но хора с такава психика винаги е имало, а радостното е, че преобладаващото мнение на Божия народ за събора е много положително.
Активни дискусии по време на заседанията през последните два дена на събора предизвика документът „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“. Основен участник в дебатите е била Църквата на Гърция, чиято позиция е защитавал забележителният богослов и пастир Йероним Втори, Атински архиепископ. Гърците са настоявали да се взема под внимание решението на Архиерейския събор на тяхната църква, което променя израза „другите християнски църкви“ в „другите християнски изповедания“ (в духа на известния напоследък безумен спор за православен „монопол“ върху думата „църква“, макар че думата е заимствана от езическата гръцка древност).
В дискусията са се включили много епископи от различни поместни православни църкви, които са изтъкнали, че на Преданието на Църквата и на светоотеческата терминалогия не е чужд терминът инославни църкви и като примери са посочили наименованието на такива древни църкви като Арменската, Коптската, Римокатолическата църква.
В резултат от обменените мнения Атинската архиепископия е излязла с комюнике, в което се съгласява терминът църква по отношение на инославните изповедания да се запази в документа, при условие, че се промени чл. 6 от същия текст. Искането на гърците е било: вместо „Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“, да стане „Православната църква приема историческото наименование на другите инославни християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“.
За Атинската архиепископия това е било условието документът да се приеме с единодушие от събора.
Днес работата на Светия и велик събор завърши, след като бяха приети всички проекто-документи на най-големия православен форум от повече от хиляда години насам. Въпреки опасенията, съборът протече в градивен диалог, в който спорните теми бяха обсъдени и изяснени и беше постигнато желаното единодушие.
Окончателното обявяване за приемането на обсъдените на събора документи се бави, защото се изисква личният подпис под него не само на предстоятелите на православните църкви, но и на всеки от епископите, участвали в работата на събора.
За съжаление нито една от четирите църкви, сред които и Българската, отказали участие във форума на Крит, не се отзова на допълнителните покани от страна на Константинополския Вселенски патриарх и всички предстоятели и не изпрати свои представители дори за съвместните богослужения, които изразяват единството на православието.
Утре съборът ще бъде официално закрит, но вече се обсъжда идеята всеправославни събори да започнат да се провеждат по-често, на всеки пет или седем, или най-много десет години.
Слава на Бога за всичко!
Снимка: Amen.gr
