Мобилно меню

4.4555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.46 (90 Votes)

pentecost liturgy hierarchs 1Послание на Светия и велик събор на Православната църква до православния народ и всеки човек с добра воля

Прославяме и славословим Бога на “милосърдието и на всяка утеха” (2 Кор. 1:3) затова, че ни удостои да се съберем в седмицата след Петдесетница (19-26 юни 2016 г.) в Крит, където св. апостол Павел и ученикът му Тит проповядваха евангелието в първите години от живота на Църквата. Благодарим на Троичния Бог, че благоволи да завършим в единомислие дейността на Светия и велик събор на Православието, който свика Вселенският патриарх г-н Вартоломей с единодушното съгласие на предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.

Следвайки вярно примера на апостолите и на богоносните отци, ние получихме отново благата вест за "свободата, която Христос ни дарува” (Гал. 5:1). Основа на богословските ни търсения беше убедеността, че Църквата не живее за себе си. Тя предава свидетелството за благовестието на благодатта и на истината и предлага на цялата вселена Божиите дарове: любовта, мира, справедливостта, помирението, силата на Кръста и на Възкресението и очакването на вечността.

1. Основен приоритет на Светия и велик събор беше прогласяването на единството на Православната църква. Основано на светата Евхаристия и на апостолското приемство на епископите, съществуващото единство трябва да бъде подкрепяно и да носи нови плодове. Едната свята, вселенска и апостолска Църква е богочовешко общество, предвкусване и преживяване на есхатона в светата Евхаристия. Като една непрекъсната Петдесетница е незамлъкващият пророчески глас, присъствието и свидетелството за царството на Бога на любовта. Вярна на единодушното апостолско предание и опита в тайнствата, Православната църква е автентичното продължение на Едната свята, вселенска и апостолска Църква, както се изповядва в Символа на вярата и се потвърждава от учението на църковните отци. Църквата ни живее тайнството на божествения промисъл в своя светотайнствен живот с център светата Евхаристия.

Православната църква изразява своето единство и своято вселенскост в събора. Съборността прониква в организацията и начина на взимане на решения и определя нейния път. Православните автокефални църкви не са федерация от църкви, а са Едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Всяка поместна църква, която предлага светата Евхаристия, е присъствие на място и явяване на Едната свята, вселенска и апостолска Църква. По отношение на православната диаспора в различните страни по света беше решено да продължи действието на епископските събрания до прилагането на каноничната точност. Те се състоят от каноничните епископи, които се определят от всяка автокефална църква и продължават да се подчиняват на нея. Последователността във функционирането на епископските събрания гарантира зачитането на православния принцип на съборността.

По време на дейността на Светия и велик събор беше подчертано значението на събранията на предстоятелите, които бяха проведени, и се изрази предложението Светият и велик събор да се провежда периодично.

2. Участвайки в светата Евхаристия и молейки се за целия свят, ние трябва да продължаваме служението си след светата Литургия и да свидетелстваме за вярата пред близки и далечни съгласно ясната заповед на Господ преди Неговото Възнесение: „и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя“ (Деян. 1:8). Евангелизирането отново на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христос, представляват неотменен дълг на Църквата.

3. Нашата Църква в отговор на своя дълг да свидетелства за истината и за своята апостолска вяра придава голямо значение на диалога най-вече с инославните християни. По този начин и останалият християнски свят се запознава по-точно с истинността на православното предание, с ценността на светоотеческото учение, с литургичния опит и вярата на православните. Диалозите, които Православната църква води, никога не означават компромис по въпроси на вярата.

4. Изблиците на фундаментализъм, наблюдавани в рамките на различни религии, са израз на нездрава религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог значително допринася за укрепването на взаимното доверие, мира и помирението. Елеят на религиозния опит трябва да се използва, за да лекува рани, а не за да възпламенява огъня на военни конфликти. Православната църква безусловно осъжда разпространяването на военното насилие, гоненията, изселването и убийствата на членове на религиозни общности, принудата към промяна на религиозната вяра, търговията с бежанци, отвличанията, изтезанията и ужасяващите екзекуции. Тя осъжда разрушаването на храмове, религиозни символи и паметници на културата. Особено безпокойство изразява за положението на християните и всички преследвани малцинства в Близкия Изток и по други места. Тя отправя призив към световната общност да защити местните православни и всички други християни, както и цялото население на региона, което има неотменимо право да пребивава в своята родина като равноправни граждани. Нашият Събор призовава всички замесени в конфликтите незабавно да положат системни усилия за прекратяването на военните конфликти в Близкия Изток и навсякъде, където продължават военните сблъсъци, както и за връщането на прокудените в родните им места.

Отправяме призив преди всичко към силните на земята: да се възцарят мирът и справедливостта в родните страни на бежанците. Насърчаваме политическите власти, гражданите и православните християни в страните, в които намират убежище изнурените бежанци, да продължават да им оказват помощ според възможностите си - било от излишъка си, или дори от недоимъка си. 

5. Съвременната секуларизация има за цел отчуждаването на човека от Христос и от духовното влияние на Църквата, която своеволно е отъждествявана с консерватизма. Но западният свят носи трайния печат на многовековния християнски принос. Нещо повече, Църквата показва спасителното значение на Богочовека и на Неговото Тяло като пространство и начин на живота в свобода.

6. В своето съвременно разбиране за брака Православната църква смята нерушимата връзка в любовта между мъжа и жената за „тайна велика… в Христос и в Църквата“ (Еф. 5:32). По сходен начин тя определя семейството като „малка Църква“, която произлиза от брака и е единствената гаранция за възпитанието на децата.

Църквата непрекъснато подчертава значението на въздържанието. Християнският подвиг коренно се отличава от всеки дуалистичен аскетизъм, който отделя човека от живота и ближния. Напротив, тя го свързва с живота на Църквата в таинствата. Въздържанието не се отнася само до монашеския живот. Подвижническият етос е характерен за християнския живот във всичките му проявления.

**

Светият и велик събор освен конкретните въпроси, по които взе решение, отбелязва кратко следните същностни и актуални съвременни проблеми:

7. Относно взаимоотношенията между християнската вяра и природните науки Православната църква избягва да упражнява надзор над научните изследвания и не изразява позиция по всеки научен въпрос. Тя благодари на Бога, Който дава на учените благодатния дар да откриват неизвестни измерения на Божието творение. Съвременното развитие на положителните науки и технологията доведе до коренни промени в нашия живот. То носи значителни ползи като облекчаването на нашето всекидневие, лечението на тежки заболявания, по-лесното общуване между хората, проучването на космоса и пр. Но независимо от това (развитието) има и редица отрицателни последствия като манипулирането на свободата, постепенната загуба на ценни традиции, разрушаване на околната среда, оспорване на моралните ценности. Научното знание, колкото и бързо да се развива, не стимулира човешката воля, нито дава отговор на сериозните нравствени и екзистенциални въпроси при търсенето на смисъла на живота и на света. Тези неща изискват духовен подход, който Православната църква предлага чрез биоетиката, основана на християнката етика и светоотеческото учение. Едновременно с уважението си към свободата на научните изследвания Православната църква отбелязва и опасностите, които се крият в някои научни открития, и подчертава достойнството на човека и неговото божествено предназначение.

8. Очевидно е, че съвременната екологична криза се дължи на духовни и нравствени причини. Нейните корени са свързани с алчността, лакомията и егоизма, които водят до неразумно потребление на природните ресурси, замърсяване на атмосферата с вредни вещества и до промяна на климата. Християнският подход към решаването на този проблем изисква покаяние за злоупотребите, въздържание и аскетична нагласа, които са предпазна мярка срещу свръхпотреблението и същевременно възпитават у човека съзнанието, че той е „разпоредник“, а не собственик на творението. Православната църква не престава да подчертава, че и бъдещите поколения имат правото на природните блага, които ни е поверил Творецът, и затова тя дейно участва в различните международни екологични инициативи. Тя определи 1 септември като ден за молитва за защитата на околната среда.

9. В противовес на уравняващата и безлична стандартизация, която се прокарва по различни начини, Православието прогласява уважение към самобитността на хората и народите. Тя се противопоставя на автономизирането на икономиката от основните човешки потребности и на превръщането й в самоцел. Прогресът на човешкия род не е свързан единствено с повишаване на жизненото равнище или с икономическото развитие в ущърб на духовните ценности.

10. Православната църква не се намесва в политиката. Нейното слово остава разграничимо, но и пророческо като дължима намеса в полза на човека. Днес човешките права са поставени в центъра на политиката като отговор на съвременните социални и политически кризи и сътресения, чрез което се цели защита на гражданина от държавния произвол. Нашата Църква посочва също и задълженията и отговорностите на гражданите, и необходимостта от постоянна самокритика от страна на политиците и гражданите за съществено подобрение на обществото. На първо място Църквата подчертава, че православният идеал за човека надхвърля рамките на установените човешки права и че „по-голяма от всичко" е любовта, както я е разкрил Христос и са я живели ония, които вярно са Го следвали. Тя настоява също, че фундаментално човешко е защитата на религиозната свобода, тоест свободата на съвестта, на вярата и богослужението, както и на всички нейни лични или колективни прояви, включително и правото на всеки вярващ и на всяка религиозна общност да извършват свободно от всяка държавна намеса своите религиозни задължения, както и правото за публично преподаване на религията.

11. Православната църква се обръща към младите хора, които търсят пълноценен живот, изпълнен със свобода, справедливост, творчество, но и с любов. Призовава ги да се свържат осъзнато с Църквата на Този, Който е Истината и Животът. Да се присъединят, като споделят с църковното тяло своята жизненост, тревоги, проблеми и очаквания. Младите хора са не просто бъдещето на Църквата, но са и нейното активно и творческо настояще на местно и вселенско равнище.

12. Светият и велик събор разшири нашия хоризонт в съвременния многообразен свят. Той подчерта нашата отговорност в пространството и времето, винаги в перспективата на вечността. Православната църква, съхранявайки непокътнат своя светотайнствен и спасителен характер, е чувствителна към болката, тревогите и повика на народите за справедливост и мир. Тя благовести "от ден на ден Неговото спасение; разглася между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му“ (срв. Пс. 95).

Нека се молим „Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество во-веки веков. Амин“ (1 Петр. 5:10-11).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w8w4f 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.