Тази година на 17, 18 и 19 юли в град Акрон, щат Охайо, САЩ, ще се проведе годишният епархийски събор на Българската митрополия за САЩ, Канада и Австралия. Като че ли само ние сме в диоцеза на БПЦ-БП, които говорим смело, готвим се усърдно и провеждаме успешно ежегоден епархийски събор.
И този път очакваме делегати от всичките ни 33 енорийски църкви в САЩ, Канада и Австралия. Дневният ред и програмата отдавна са съобщени на всички делегати, които предварително знаят за какво ще беседваме и какви решения ще гласуваме в съгласие с епархийския ни устав. Домакините също отдавна са в трепет. Не само свещениците ни о. Владимир Бакърджиев и о. Васил Русин, но и председателите на двете църкви „Св. апостол Тома” в Акрон (на снимката) и „Св. Герман Аляскински” в близкия до Акрон град Хъдсън иподякон Даниел Махар и иподякон Давид Луис с народа ни трепетно очакват участниците в тази най-значима проява на епархията ни през годината. Всички сме уверени, че Бог ще бъде с нас на събора и събирането ни ще е угодно и на Светия Дух. С вяра живеем, а не с виждане. Пък и от опит познаваме тази наша „жива представа на онова, за което се надяваме” (Евр. 11:1).
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит също по традиция ни уважи с отеческото си послание до всички участници на 40-я събор, които сме негови възлюбени духовни чеда. В Акрон той ни е гостувал два пъти и лично знае осветения от неговия предшественик дядо Максим (Царство му небесно!) през 1978 г. храм „Св. апостол Тома”, в който ще се проведе съборът. Трогателно дори споделя: „мило ни е да си спомним за добрите времена на нашата младост”.
Като ни поздравява, че спазваме „ежегодно установената хубава традиция” да се събираме „независимо от големите разстояния между нас”, той сам ни уверява, че „винаги сме във взаимна молитвена връзка”. Достойно и справедливо е да се радва, че всички в българските ни църкви „в САЩ, Канада и Австралия 24 часа 7 дена в седмицата” го поменаваме „в богослуженията си, особено по време на проскомидията и св. Божествена литургия, когато „и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” (Рим. 12:5).
„Тъкмо в св. Литургия”, пише Светейшият ни патриарх, „ние ставаме участници в божественото естество, като отбягваме световното разтление от похоти” (2 Петр. 1:4) „и приемаме пречистото тяло и кръв на Христос, нашия Спасител и Господ”.
„Така нищо не може да ни раздели”, уверява ни Негово Светейшество, „нито разстоянията, нито времето, нито международните проблеми и разногласия, които смущават нашия живот. Трябва да сме едно, както Бог Отец и Бог Син са едно.”
„Така е в Христовата църква – Негово Тяло, Негова Невеста”, ни учи първосветителят. „Независимо, че сме грешници и отпаднахме от славата Му, ние все още сме Негово Тяло и Негова Невеста, както четем в апостола на св. тайнство Брак (Еф. 5:25-33).”
„Светата Евхаристия, която извършваме на всяка св. Литургия, е основата на нашия духовен живот като Тяло Христово. Прощението, което се излива от св. чаша, превъзмогва всички разделения. Тялото Христово, което приемаме, освещава нашата човешка природа и ни прави достойни за „залога на Духа” (2 Кор. 5:5).
„Като ваш духовен отец имаме вярата”, ни дава гаранция Негово Светейшество, „че и занапред ще се утвърждавате в живота си като Тяло Христово, та чрез Тялото Христово да се доберете до обещанието на праведния Йов, който казва: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят” (Йов 19:25-27).”
Накрая в посланието си Светейшият ни отец молитства Бог да благослови 40-я ни годишен епархийски събор с успех и благополучие.
С надежда сме, че и вие, досточтими читатели на Двери.бг, ще се помолите Бог да милва и нас „в разсеянии сущих” (които сме в разсеяние, в диаспора - б. р.), за което сърдечно ви благодарим!
