Римските папи Йоан Павел II и Йоан XXIII бяха канонизирани на церемония, ръководена от главата на Римокатолическата църква папа Франциск и в присъствието на президенти и министър-председатели на редица държави, както и на короновани особи. Присъства и почетният папа Бенедикт XVI. По време на церемонията бяха изнесени за поклонение две реликви на новите католически светци – ампула с кръвта на Йоан Павел II и късче кожа от Йоан XXIII. Те се съхраняваха във Ватикана след повторното погребение Йоан Павел II, чието тяло след обявяването му за блажен през 2000 г. беше пренесено в горната част на църквата „Св. Петър”, където са погребани папите, обявени за светци и блажени. За тялото на папа Йоан XXIII се твърди, че е открито нетленно 37 години след смъртта му, затова е запазена и частица от кожата му.
Йоан Павел II е първият за 450 години предстоятел на Римокатолическата църква, който няма италиански произход. Понтификатът му се определя като изключителен от гледна точка на броя извършени канонизации, осъществените поклонничества и визити по целия свят. Той е извършил 104 пътувания, посетил е всички континенти, като особено внимание отделя на бедните и кризисните райони, в които има глад, нарушава се човешкото право на свобода и достойно съществуване. Папата беше известен като убеден антикомунист и поддръжник на полското движение „Солидарност”. Според данните на Ватикана по време на служението му 300 милиона души са приели римокатолицизма.
Понтификатът на папа Йоан XXIII Ронкали съвпада с периода на Студената война. Проповядва мирно съществуване на държавите с различни социални системи. Официално признава революцията в Куба. По време на Карибската криза изпраща лично писмо на Джон Кенеди, в което го призовава да не довежда конфликта до война. Много историци смятат, че това писмо оказва много силно влияние върху политиката на американския президент. Имал е намерение Ватикана да установи дипломатически отношения със Съветския съюз, но до там не се стига. Папа Ронкали влиза в историята на Римокатолическата църква като реформатор, чието централно дело е свикването на Втория ватикански събор, смятан от Римокатолическата църква за Двадесет и първи вселенски.
Вторият ватикански събор се открива през 1962 г. от папа Йоан XXIII и приключва през 1965 г., вече след смъртта му. Съборът приема ключови документи за Римокатолическата църква – 4 решения (наричани на латински constitutio), 9 декрета и 3 декларации.Канонизирането му се смята и като част от програмата на новия папа Франциск, който също води реформаторско управление.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/999rp
