На 12 юли 1994 г. старецът Паисий (Εнепидис), една от най-ярките духовни личности на 20 век, отива при Бога, Комуто служи от най-ранна младежка възраст. Той е роден във Фараса Кападокийска, в Мала Азия, на 25 юли 1924 г. и светското му име било Арсений. Имал още девет братя и сестри. Още в младенческа възраст бил благословен от Бога да получи св. кръщение от ръцете на един светец, който живеел в същата област - св. Арсений Кападокийски. Св. Арсений, като предвидил бъдещото на детето, помолил неговата кръстница да му даде името Арсений, "за да остави и той един калугер след себе си". Месец след раждането на Арсений семейството емигрирало в Гърция и се установило в Коница. От малък Арсений обичал много Христос и св. Богородица и искал да стане монах. Харесвало му да ходи в гората, държейки дървен кръст, изготвен от самия него, и да се моли. На 21 години постъпил в армията, където се отличавал с висок морал и смелост. Винаги искал да го пращат на първа линия в битките и на най-опасните места, предпочитайки той да е изложен на опасност, вместо някой друг войник, който имал семейство. След като се уволнил, заминал на Света Гора.
През 1954 г. приел монашество с името Аверкий, а след това Паисий. Първо живеел в манастира Есфигмен, а след това във Филотей. От 1958 г. до 1964 г. живял извън Света Гора, първоначално в областта на Коница, където оказвал подкрепа на хиляди хора, попаднали под влияние на сектантски учения. После се подвизавал в труднодостъпната килия на св. Галактион и Епистима на Синай. През 1964 г. се върнал на Света Гора и заживял редом с благодатния старец папа-Тихон, който по негово признание често виждал херувимите и серафимите да славят Бога на св. литургия.
От 1979 г. се оттеглил в самостоятелна килия в областта "Панагуда". Вече станал известен и все повече хора се стичали при него. През целия ден, от сутрин до вечер, той приемал хора, съветвал, утешавал, прогонвал тревогите им, изпълвал душите с вяра, надежда и любов към Бога, а през нощите четял десетките писма, които получавал ежедневно и с часове се молел за хората, които търсели помощта му. Към цялото това ежедневно натоварване се добавили и проблемите със здравето, които го измъчвали още от 1966 г. През последните години от живота си страдал много от различни болести и най-вече от рака, който му открили. Въпреки всичко това обаче той оставал спокоен и не се оплаквал изобщо. Обратно - продължавал да се моли и да подкрепя другите в техните болести и немощи. Последните дни от живота му били тежки, изпълнени с непоносима болка, която той предолоявал с Божията благодат и с дълбока вяра и любов към Бога. На 12 юли 1994 г. старецът Паисий починал и бил погребан в манастира "Св. Йоан Богослов" в Суроти. Там е и неговият гроб, достъпен за поклонение на хилядите вярващи, които и днес изпросват небесната му молитва пред Бога. Надписът на гроба е в стихотворна форма и бил написан лично от стареца преди смъртта му. Днес там ще бъде отслужена заупокойна служба. Старецът Паисий още не е канонизиран за светец, но почитта към него в Гърция, Русия, България и други страни по света е изключително голяма. Той и днес чува молитвите на хората, застъпва се за тях пред Христос и извършва множество чудеса.
