Скандалът с изгонването на българите от историческия храм „Св. Викентий и Анастасий” в Рим, който избухна у нас тези дни, всъщност започва още преди няколко месеца. Още в края на ноември българската църковна община в Рим е уведомила ръководството на Западно- и Средноевропейската митрополия за проблемите, които възникват около ползването на храма „Св. Викентий и Анастасий” във вечния град. Според църковното настоятелство се създавали пречки на българите да ползват дадения им храм и да извършват в него богослужение. Константийският епископ Антоний, викарий на Западно-и Средноевропейския митрополит Симеон, е изпратил писмо до папския нунций в България Януш Болонек и до кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единство (нещо като отдел за междуцърковна дейност на Ватикана), с искане да се намери решение на възникналия проблем.
На 17 декември папският нунций у нас е бил на среща, провела се в синодната палата, на която въпросът с българската църковна община в Рим е бил дискутиран заедно с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод, и Ловчанския митрополит Гавриил. На срещата е присъствал и известният Владимир Пантелеев, член на църковното настоятелство в Рим. Тогава нунцият е отбелязал, че вече е уведомен от епископ Антоний за проблема, но въпреки това в хода на разговора с митрополитите не се е стигнало до конкретно решение.
Има сериозни подозрения, че българската църковна община в Рим е изляла извън рамките на споразумението за ползване на „Св. Викентий и Анастасий”, което е довело до прекратяването на достъпа им до храма. Реално Ватиканът е отстъпил църквата само за нуждите на богослужението, поради което храмът може да се ползва само в дните петък, събота и неделя, и в празничните дни. В същото време българите са разположили в храма щанд, на който ежедневно продават църковни стоки, картички, сувенири и други подобни артикули, с което се излиза извън функциите, които храмът трябва да изпълнява за българската общност – да им предоставя място за православно богослужение.
На всичко отгоре богослуженията се посещават от съвсем малък брой хора и духовният живот е крайно ограничен, което създава впечатлението, че храмът не изпълнява ролята си на духовен център, който се грижи за духовното възрастване и обединение на православните българи в Рим, а е място за бизнес. Всички тези обстоятелства са дали основания да се ограничи достъпът до храма не само на продавачите, но и на предстоятеля на храма архим. Климент и на другите българи.
Ръководството на Западноевропейска епархия, както и от Св. Синод, не могат да заявят категорично, защо е забранен достъпът на българите до „Св. Викентий и Анастасий”, тъй като засега няма постъпило официално писмо от Ватикана по случая нито в Св. Синод на БПЦ, нито в Западноевропейска митрополия.