Честният пояс на Пресвета Богородица беше изпратен от Белград към светогорския манастир Ватопед с най-високи църковни и държавни почести. Една от най-големите християнски светини пребиваваше в сръбската столица от навечерието на Спасовден, като първоначално беше изложена за поклонение във възнесенския храм в Белград, а след това в храм „Св. Сава“ на Врачар. По данни на Сръбската църква от пристигането на светинята до нейното отпътуване пред Честния пояс са се поклонили над 1 100 000 души. Само през храм „Св. Сава“ от 20 май вечерта до 6 юни в 14:00 ч. са преминали 916 825 вярващи.
На 6 юни 2026 г. Сръбският патриарх Порфирий отслужи молебен канон към Пресвета Богородица пред Честния пояс в храм „Св. Сава“. След това светинята беше тържествено изпратена обратно към манастира Ватопед на Света гора, откъдето беше донесена в Белград от игумена на обителта архим. Ефрем и ватопедското братство. В изпращането участваха множество вярващи, архиереи, духовници и монаси. По време на церемонията беше изпълнен държавният химн от Полицейския оркестър.
В словото си при изпращането патриарх Порфирий благодари на Пресвета Богородица, на игумена Ефрем и на братството на Ватопед "за големия духовен дар към сръбския народ". Той подчерта, че присъствието на Честния пояс в Белград е било благослов, който не може да бъде изразен с обикновени човешки думи, и призова любовта, проявена през тези дни, да остане „дар, залог и задача“ за всички вярващи. Патриархът припомни и дълбоката връзка между Сръбската църква и Ватопедския манастир, свързана със св. Сава и св. Симеон Мироточиви. По думите му Ватопед е мястото, където Бог е „засадил корен“, от който са израснали големите духовни плодове на сръбския народ и Сръбската православна църква.
От своя страна игуменът на Ватопед архим. Ефрем отбеляза, че за дните на пребиваването на светинята около един милион души са дошли да ѝ се поклонят, което според него свидетелства за живата православна вяра на народа. Архим. Ефрем припомни, че според преданието св. княз Лазар е дарил Честния пояс на манастира Ватопед преди шест века, и изрази увереност, че посещението на светинята в Белград е знак за покрова на Пресвета Богородица над сръбския народ. Той призова вярващите да пазят православната вяра и да остават свързани с Христос чрез Църквата. Честният пояс на Пресвета Богородица пристигна в Белград в навечерието на Спасовден, когато сръбската столица отбелязва своя празник. На 21 май светинята беше пренесена в голяма лития от възнесенския храм до храм „Св. Сава“. Сръбската патриаршия определи това събитие като най-големия молитвен събор в историята на Белград.
Поясът на Пресвета Богородица, който се пази във Ватопедския манастир, е изнасян извън Атон рядко и по особени поводи, но всяко негово пренасяне се превръща в голямо всенародно поклонение. В миналото светинята е била носена при тежки изпитания, например в Константинопол през 1864 г. по време на холерна епидемия и в Мадитос през 1894 г. заради нашествие от скакалци; във Ватопед и днес се пази споменът за нейното „второ връщане“ в манастира след пренасянето ѝ на Санторини през XIX в. В по-ново време Честният пояс беше посрещнат в Русия през 2011 г., където му се поклониха милиони вярващи, в Гърция през 2017 г., когато само в Лариса и Атина поклонниците надхвърлиха 500 хил. души, в Кипър през 2024 г. след десетилетия отсъствие, а през тази година и в Сърбия.
Справка: Според църковните предания Св. Богородица завещава своя пояс на св. апостол Тома. Почита се като единствената съхранена частично лична вещ на св. Богородица.
Най-ранните сведения за историята на реликвата са от 10 век. Според тях поясът е пренесен от Йерусалим в Константинопол и поставен в златна ракла по времето на император Аркадий или на неговия син Теодосий II. След като изминали четири века, император Лъв Мъдри (управлявал от 886 до 912 г.) отворил тази златна ракла заради своята съпруга, императрица Зоя, която била измъчвана от нечист дух. Когато я отворил, той намерил честния Пояс на Пресвета Богородица да сияе свръхестествено. Към него имало и златен печат, който посочвал времето и деня, когато светинята била пренесена в Константинопол. След като всички се поклонили на светинята, патриархът положил честния Пояс върху императрицата и тя веднага била освободена от демона.
Според други византийски източници: „Честният пояс на Пресветата Владичица наша Богородица бил пренесен от епископията Зела (в Кападокия) в Царицата на градовете при василевсите Константин и Роман Порфирогенет през 919 г., където бил положен в храма „Св. Богородица“ при Халкопратия, на 31 август.“ Накрая синаксарът на още едно, трето място споменава, че „честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от епископията Зела при император Юстиниан през 530 г.“
С течение на времето реликвата била разделена на части и отделни частици били пренесени в различни храмове на Константинопол. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. някои части били отнесени на Запад. Една част обаче била спасена и останала в Константинопол и след освобождаването на града от Михаил VIII Палеолог. Тя се пазела в храма „Св. Богородица Влахернска“. Последното свидетелство за светата реликва е от анонимен руски поклонник в Константинопол между 1424 и 1453 г. След превземането на Константинопол от турците през 1453 г. не е известно какво е станало с останалата част от светия Пояс. Така единствената запазена част е тази, която се пази в светата Ватопедска обител.
Гръцко-сръбското предание за това как части от пояса са се озовали във Ватопедския манастир е неясно и няма подкрепата на запазените исторически извори. То гласи следното:
Св. император Константин бил изработил златен кръст, който да го пази по време на военните походи. В средата на кръста били поставени частица от Честното дърво на Кръста Господен; кръстът имал също вградени свети мощи на мъченици, както и частица от честния Пояс (това противоречи на по-достоверните сведения, че реликвата се появява в Константинопол един век по-късно). Според легендата всички византийски императори вземали този кръст със себе си по време на походи. Така постъпил и император Исаак II Ангел (1185–1195) при един поход срещу владетеля на българите Иван Асен I. Той обаче бил победен и в настъпилата паника "един свещеник хвърлил кръста в реката, за да не бъде осквернен от враговете". След няколко дни обаче българите го намерили и така кръстът преминал в ръцете на българския владетел Асен. Българските владетели, подражавайки на византийските императори, вземали кръста със себе си по време на походи. В една битка срещу сърбите обаче българската войска била победена от сръбския владетел Лазар (1371–1389) По-късно Лазар дарил пленения "кръст на св. Константин" на Ватопедска обител заедно с частицата от честния Пояс. (Историята обаче не познава сведения за такава битка на княз Лазар срещу българите. Ако има историческа истина в преданието, то вероятно става дума за битката при Велбъжд от 1330 г. между цар Михаил III Шишман Асен и крал Стефан Урош III Дечански, която завършва с поражение за българите).
Според друго и по-достоверно предание, честният Пояс на Пресвета Богородица билдарен на светата Ватопедска обител от император Йоан VI Кантакузин (1341–1354), който по-късно се отказал от престола, приел монашество с името Йоасаф и се подвизавал във Ватопед.
