Вселенският патриарх Вартоломей извърши на Велики четвъртък тайнството освещение на св. Миро в присъствието на повече от 40 йерарси на Вселенска патриаршия от целия свят, както и на епископи от Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Сръбската патриаршии и от Кипърската, Гръцката, Албанската, Чешката, Финландската и Естонската църкви. Сред присъстващите висши йерарси бяха и известните богослови Диоклийският митр. Калистос (Уеър) и Пергамският митр. Йоан (Зизиулас). След св. Евхаристия мирото бе налято в старинни амфори, носещи печата на Вселенска патриаршия, които бяха поставени пред св. престол в патриаршеския храм "Св. Георги" за освещаването им. Те бяха пренесени там от архонтите-мироносци, които през изминалата седмица поеха грижата по организацията на мироваренето. От остатъците от 57-те благоуханни съставки на св. Миро бе приготвен тамиан под ръководството на светогорския монах Спиридон и с участието на братя от скита "Малка св. Анна" на Света Гора. По-късно Вселенският патриарх го раздаде на вярващите.
Св. миро се приготвя с много и различни 
благоуханни вещества, които символизират благоуханието на различните дарове на Светия Дух. Всяка църква има своя традиция по отношение на съставките. Основните вещества, които използва Българската православна църква, са дървено масло и бяло вино от грозде. Съставът на мирото не е строго определен, така както е бил през старозаветната епоха, а именно: самоток смирна, канела, благоуханна тръстика, кайсия и маслинен елей. Днес Константинополската патриаршия ползва около 57 различни съставки, а Руската църква - около 30.
Право да приготвят миро имат само автокефалните православни църкви, каквато е и Българската православна църква. Приготвянето на новото миро става, когато старото се привършва - обикновено през десетина години. В древната Църква приготвянето на мирото се е извършвало веднъж годишно.
Св. миро се приготвя през Великия пост, според византийската традиция това става на Велики Четвъртък. Приготовлението му в осветена вода е съпроводено с четене на евангелски текстове първо от предстоятеля на автокефалната църква, епископите, а после от присъстващите свещеници.
Сн. Amen.gr
