От 4 до 8 октомври 2010 г. в двореца Клингелтал край френския град Страсбург се състоя научен колоквиум на тема «Религиозното образование, демокрация, култура, диалог и Съветът на Европа».
Колоквиумът беше организиран от ICCS (Intereuropean Commission on Church and School) и CoGREE (Coordinating Group for Religion in Education in Europе). В него взеха участие представители от Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Уелс, Франция и Холандия.На колоквиума бяха изнесени доклади и се състояха интересни дискусии на теми, като напр. Религиозното обучение в общообразователното училище в Уелс – история и настояще (Таnia ap Sion); Религиозно обучение по юдаизъм във Франция (Mendel Samana); Будизъм, религия и Съветът на Европа (Olivier Wang-Geng); Ислям – разнообразие и реалност в обединена Европа (Veysel Filiz).Участниците в колоквиума имаха също така и работна среща в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, където Gabriella Battaini Dragoni и Olaf Olafsdottir, експерти в този висш европейски форум, изнесоха лекции на теми съответно: “Религиозното обучение в Европа и междукултурният диалог” и “Религиозното обучение в Европа и образованието за демократично гражданство и човешки права”.
Докладите, както и срещите-разговори в Съвета на Европа дадоха възможност на участниците да обсъдят настоящото развитие на образователната политика на СЕ и произтичащите от това въпроси, свързани с религиозното обучение. Информациите, които участниците в този религиозно-педагогически колоквиум получиха, са важни и актуални и съм убеден, че те могат да допринесат и за дебата у нас за задачите, целите и развитието на обучението по религия в по-широк аспект. Защото днес религиозното обучение и възпитание не може да се постигне просто само чрез преподаването на знания от катехизиса и не трябва да бъде такова, в което се показват само примери за следване и императивни истини за изпълнение - много повече е необходимо то да бъде ефективно.
Така че освен да представя религията в нейните божествени, човешки, обществени и исторически аспекти, то трябва да е и предметът, който се опитва да бъде компетентен помощник на учениците и младите хора при търсене на обяснение на основните въпроси в живота, за да могат на основата на религиозните си знания да си изградят позиция. Защото, когато ”търсенето на смисъл” се пробуди у човека, тогава той търси валидни стойности и религиозна ориентация. И не рядко открива утеха в псевдорелигиозни заместители и форми на суеверие, като напразно вярва, че ще ги открие в езотеричните течения, в работата, в хобито или някъде другаде. И точно тук, в тази релативност на различните предложения за смисъла на живота, пред религиозното обучение се изправя основната задача да предложи обяснение за смисъла на живота, изградено върху традицията на християнската вяра. Точно сега, когато интересът към християнските ценности е голям, обучението по религия трябва да докаже важността на вярата и че неговото място в учебния план на общообразователното училище е заслужено.
Вземането под внимание на тези влияния е от особена важност днес за правилното поставяне на целите на обучението по религия. И ако училището има за задача да образова бъдещите граждани, то тогава учебните предмети, особено религиозното обучение, трябва да обхванат всички теми, които са важни за днешния живот и необходими при изграждане на житейската концепция на младия човек. В часовете по религиозно обучение не трябва да става въпрос само за вярата, а преди всичко да се покаже как днес човекът може да живее с нея в едно променящо се общество. Това налага при планирането и провеждането на богословските образователни мероприятия, от богословското образование до религиозното обучение в училище, да се вземат предвид многопластовите обществени и възрастово-психологически дадености. А предвид специфичността на църковното учене би имало смисъл не преподаването, което излага целостта, пълнотата и систематичността на ученето чрез стотици ключови думи, а такова, което може да обясни основното, неизменно съдържание на Евангелието чрез опита на съвременния човек. Това ще породи интерес както при съмняващите се и търсещите, така и сред определящите себе си като невярващи хора.
