Вече трето десетилетие в Рилската света обител се отбелязва с подобаваща
тържественост празникът за връщането на мощите на светеца от Търново. Това е станало в 1469 г., като за него тогава е получено разрешение от турския султан Мохамед II с ходатайството на неговата майка-християнка Мария. С шествие през областите на днешна Северна България, през София, Дупница мощите за около месец пристигнали в рилския метох Орлица в навечерието на Петровден. Храмът на този метох е посветен на светите апостоли Петър и Павел и за празника му са слезли от манастира монасите начело с игумена. Те с голямо благоговение и духовна радост при стечението на хиляден народ посрещнали мощите на свети Йоан, извършили молитвено всенощно бдение и литургия сутринта на апостолския празник, а на 30 юни продължили с мощите към манастира. Там вечерта срещу 1 юли отслужили всенощно бдение, а на сутринта - света литургия в присъствието на сметите мощи след отсъствието им за близо пет века. Така се установил третият годишен празник в чест на Рилския пустинник свети Йоан, когото народът с преклонение и обич нарича свети Иван.
През 1999 г. по повод на 530-годишнината от връщането на мощите и в условията вече на религиозна свобода у нас Св. Синод взе решение да се отбележи тържествено този празник. Оттогава и до днес за всенощното бдение и светата литургия на 1 юли се събират духовници и поклонници от страната и чужбина и се почита паметта на св. Йоан. Междувременно се установи и една неписана традиция: на този ден идва хор от църковни певци (а често и епископ с тях) от съседна Румъния, големи части от която по време на Второто българско царство са били във владение на българските царе с престолнина в Търново, където по това време са се пазели мощите на св. Йоан.
И тази година богослуженията на празника бяха оглавени от архиереи. Всенощното бдение от 20 ч. на 30 юни до малко след 2 ч. на 1 юли се предстоятелстваше от Агатополския епископ Йеротей, бивш викарий на Сливенския митрополит Йоаникий. Светата литургия започна в 9.30 ч., а на нея предстоятелстваше Неврокопският митрополит Серафим, пълномощник на Св. Синод за връзка със ставропигиалната Рилска обител. Заедно с митрополита служиха игуменът на обителта, Адрианополски епископ Евлогий, и еп. Йеротей.
Песнопенията бяха изпълнени на църковнославянски от дясната певница и на румънски от лявата. Българските певци бяха ръководени от д-р Андрей Касабов, секретар на Софийска митрополия и диригент на хор "Св. Наум Охридски". Към неговия хор се присъединиха църковни певци от различни части на страната, които с радост идват да пеят на празниците на св. Йоан. Румънският хор с името "Византион" беше от град Яш, Румъния, и се ръководеше от Андрей Крецу.
В края на светата литургия митр. Серафим в словото си предаде благословението от Българския патриарх Даниил към игумена на Рилския манастир и към всички поклонници, дошли за празника. Архиереят изтъкна значението на светите мощи като насърчение във вярата и укрепване в подвига на добродетелния живот, като подчерта: "От 15 век насам мощите продължават да са тук, да украсяват обителта, да събират Църквата Христова. Събираме се тук пред преподобния отец Йоан Рилски, за да получим благословението му, да измолим помощта му и да припомняме за живота му.“
Игуменът на манастир еп. Евлогий благодари на Неврокопския митрополит Серафим за това, че „никога не ни оставя сами на празници на св. Йоан Рилски, винаги ни подкрепя с молитвено участие да отслужваме светата божествена литургия и с душеспасителните слова, които произнася“. Игуменът пожела на всички поклонници, дошли на днешния празник, св. Йоан Рилски Чудотворец да ги благослови, да ги пази, а всички ние да се отблагодаряваме със сърдечни молитви и добри дела.
тържественост празникът за връщането на мощите на светеца от Търново. Това е станало в 1469 г., като за него тогава е получено разрешение от турския султан Мохамед II с ходатайството на неговата майка-християнка Мария. С шествие през областите на днешна Северна България, през София, Дупница мощите за около месец пристигнали в рилския метох Орлица в навечерието на Петровден. Храмът на този метох е посветен на светите апостоли Петър и Павел и за празника му са слезли от манастира монасите начело с игумена. Те с голямо благоговение и духовна радост при стечението на хиляден народ посрещнали мощите на свети Йоан, извършили молитвено всенощно бдение и литургия сутринта на апостолския празник, а на 30 юни продължили с мощите към манастира. Там вечерта срещу 1 юли отслужили всенощно бдение, а на сутринта - света литургия в присъствието на сметите мощи след отсъствието им за близо пет века. Така се установил третият годишен празник в чест на Рилския пустинник свети Йоан, когото народът с преклонение и обич нарича свети Иван.











