„Да го биеш, да го биеш, докато не започне да се моли, и да му кажеш, че така трябва да се моли на Бога, а не на този, който го бие“. Такава е рецептата за най-твърдоглавите атеисти, която споделя с българските духовници йером. Мардарий, игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“.
Негови гости са монасите от Църногорския манастир „Св. Козма и Дамян“ край брезнишкото село Гигинци в България – игуменът, архим. Евгений, и йером. Никанор.
Научил от медиите за мащабната строителна дейност при тях, о. Мардарий лятото им бил на гости и ги поканил в своя манастир. Сега те му връщат визитата с частно посещение. Това не попречи йером. Никанор да се включи в св. Литургия и заедно със сръбски духовници да проведе службата по канона. Това се случва за първи път след деветдесет години, когато манастирът, по силата на новата граница след Ньойския договор, остава на сръбска територия. Оттогава и до днес за него се грижат сръбски монаси. Бил е девически манастир, но от 2002 г. в него се е настанило сегашното братство от петима монаси и още толкова послушници.
Храмът е съхранен почти непокътнат, стенописите са в сравнително добро състояние, в библиотеката все още се намират български богослужебни книги. В разговора обаче тази тема се избягва деликатно. За компромисна се приема тезата, че още през 14 в., когато е вдиган манастирът, сме били роднини, защото кюстендилският деспот Константин Деян е бил в родствени отношения със сръбския крал.
Подобно на гостите си, които строят нов манастир почти от нищото и развиват сериозно стопанство, и о. Мардарий ръководи строежа на нов конак, както в сръбско наричат манастирската сграда с монашеските килии и стаите за гости. Отскоро обителта има стадо от петдесет кози, които се плодят, обработват и плодородна земя. Има сериозна свещоливница с машини за производство на вощеници от малки до много големи.
Чести гости са туристи от България, поддържат добри отношения с духовници от различен ранг. Радват се на всеки православен, дошъл на служба, за молитва или покаял се да потърси изповедник. Затова и неминуемо става дума, как да се надвият последиците от комунизма: дали до всеки човек да има свещеник, до някои двама, а до други владика, а най-твърдоглавите да ги бият. О. Мардарий не го мисли наистина, защото погледът го издава, че е благ и любящ човек.
Надеждата за всички е едно момиченце, което го пита: „Как си, отче? А как е Господ днеска?“.
