От век и половина Стефановден е много голям празник в Цариград. Въпреки че чрез историческата ни романистика преломният "Български Великден" в някогашната турска столица е станал много известен, а днес вече се ползва и в друг политико-културен смисъл, за цариградските ни сънародници Стефановден има особено значение. Повечето от тях имат слаба представа за онзи Великден, за отделянето от Цариградската патиаршия чрез неспоменаването на името на патриарха по време на великденската служба от българския архерей. Но всички знаят за големия подвиг да се построи българска църква, при това именно желязна. И едва ли е странно, че и до ден-днешен десетки българи носят името Стефан, Стефания, Венцислав, Венко и пр. Самият факт, че те са почнали да превеждат името Стефан с Венец, Вене, Венко, Венка и пр., показва стремежа им да бъдат народностно обособени от гърците. Тези стремежи на македонски и тракийски българи намират и сега продължение в чезнещите им потомци, повечето от които вече са или в България, или по Европа, или дори в Америка и Австралия. Но и малкото останали тук имат амбицията да бъдат българи, макар че все по-малко от тях говорят български, помежду си общуват на турски и имат слаби връзки с България.
Но Стефановден продължава да е едно чудо на народната българска свяст тук, в квартала Фенер край Златния рог, само на 200 м. от гръцката патриаршия и на километър от Босфора.
На този ден българите тук настоятелно молят да имат български владика, макар с протокола за уреждането на отношенията ни с Цариградската патриаршия от февруари 1945 г. те да са "преотстъпени" на духовните грижи на тукашния патриарх. Той от своя страна вчера подписа "позволителното" за служба на Русенския митрополит Неофит в "българския православен храм "Свети Стефан" във Фенер". С което се признава българският характер на православната ни общност, както и нейната самоуправляемост.
И така, митрополит Неофит пристигна за празника на българската желязна църква "Св. Стефан" заедно със своя свещеник от Русе, ставрофорен иконом Иван Стойчев, и дякон Иван Петков, родом от Цариград, но сега живеещ и служещ в София. Архиереят и миналата година служи тук на този ден. Хората го харесват и отново тъкмо него поискаха, като писаха на Българския патриарх Максим още преди няколко месеца. Митрополитът е идвал още преди години, познава лично много от тях, отеческото му внимание ги трогва, усмивката му ги стопля. Той отслужи с молитвено настроение светата литургия, пя сладкогласно, проповядва въодушевено, похвали потрудилите се за ремонтите, отличи настоятелите, зарадва хористите, които дори получиха нагръдни къстове за заслуги към духовния живот на общността ни.
На този ден българите тук настоятелно молят да имат български владика, макар с протокола за уреждането на отношенията ни с Цариградската патриаршия от февруари 1945 г. те да са "преотстъпени" на духовните грижи на тукашния патриарх. Той от своя страна вчера подписа "позволителното" за служба на Русенския митрополит Неофит в "българския православен храм "Свети Стефан" във Фенер". С което се признава българският характер на православната ни общност, както и нейната самоуправляемост.И така, митрополит Неофит пристигна за празника на българската желязна църква "Св. Стефан" заедно със своя свещеник от Русе, ставрофорен иконом Иван Стойчев, и дякон Иван Петков, родом от Цариград, но сега живеещ и служещ в София. Архиереят и миналата година служи тук на този ден. Хората го харесват и отново тъкмо него поискаха, като писаха на Българския патриарх Максим още преди няколко месеца. Митрополитът е идвал още преди години, познава лично много от тях, отеческото му внимание ги трогва, усмивката му ги стопля. Той отслужи с молитвено настроение светата литургия, пя сладкогласно, проповядва въодушевено, похвали потрудилите се за ремонтите, отличи настоятелите, зарадва хористите, които дори получиха нагръдни къстове за заслуги към духовния живот на общността ни.
Сред най-зарадваните беше иконом Ангел Велков, българският свещеник в Цариград, който от няколко години служи тук на нашите сънародници, а обгрижва и десетки православни жени от Молдова и Украйна, работещи тук като домашни прислужници в истанбулски домове. Той беше сред най-добрите софийски свещеници и неслучайно беше избран с намесата и на митр. Неофит, за да замести в Цариград един друг достоен свещеник - о. Милко Топузлиев.
От България специално за празника бяха дошли два автобуса с поклонници, така че храмът се препълни. За празничния облик на богослужението допринесе и хорът на транспортните работници от София начело с маестро Петър Матев, които благородно се "състезаваха" с тукашния хор, дирижиран от Киряк Лязев. Председателят на българската общност Васил Лязев сърдечно благодари на гостите от България, както и на председателя на Фондация "Българската православна църква "Свети Стефан" в Цариград" Явор Камбуров, един от най-големите дарители на лични средства за възстановителните работи по историческия храм.
Българската църковна делегация беше приета от Негово Светейшество Цариградския патриарх Вартоломей, който покани на обяд на патиаршеската трапеза нашите духовници. По време на срещата той се интересуваше както за здравето на българския си събрат - Светейшия патриарх Максим, така и за живота на Църквата и народа в България. Той изрази пред митрополит Неофит задоволството си от добрия успех на Междуправославната подготвителна комисия за Светия и велик събор, провела заседанията си по-рано през този месец в Женева.
