Московският и на цяла Русия патриарх Кирил представи на епархийското събрание в Москва на 23 декември новата концепция за православна енория. Той представи промените в енорийския устав, разширяването на дейностите на енорията и увеличаването на нейните щатни служители, а също така се спря и на проблемите със заплащането на свещенослужителите. Отсега нататък енориите в РПЦ ще изграждат живота си според новия типов енорийски устав. Последната негова редакция е била през 1999 г. Патриарх Кирил обясни нуждата от промени в него с разминаването на някои положения в устава с действащото светско законодателство на Русия, което е претърпяло значителни промени през последното десетилетие. Според докладчика новият устав внася "редица значителни промени в структурата и компетенцията на органите на управление на енориите". Досега за висш управленски орган в енорията се считаше енорийското събрание, чиито решения бяха утвърждавани от управляващия архиерей. Според патриарха новата редакция утвърждава съществуващото положение на нещата, а именно че пълнотата на властта de facto принадлежи на архиерея. Сега в устава е записано, че висш орган на управление на енорията е управляващият архиерей. Той има единственото право да приема кадрови решения: да назначава или сменя предстоятеля на храма, да изменя състава на църковните настоятели, да закрива енорията и т. н. Тази юридическа норма "напълно съответства на каноничните норми", поясни патриархът. Според него "управляващият архиерей притежава цялата пълнота на властта в Църквата - това ни е дадено от Господ чрез апостолите".
Още една иновация в последната редакция на устава е свързана с длъжността на председателя на настоятелството, в чиито ръце е съсредоточена цялата финансово-стопанска дейност на енорията. Досега енориашите избираха на тази длъжност мирянини, който се утвърждаваше от местния архиерей. Според новия устав председател на събранието на настоятелите автоматично става предстоятелят на храма. По този начин "отговорността на предстоятеля за целия енорийски живот - както богослужебния, така и финансово-стопанския - нараства", подчерта патриархът. Той обясни необходимостта от тази промяна с нуждата да се преодолеят последстията от "хрущовската реформа" през 60-е години, които отстраниха свещениците от фактическото управление на енориите и предадоха властта на хора, често пъти "назначавани от съветската власт".
Освен това патриархът настоява за увеличаване на броя на щатните сътрудници на храма. "Съвременната структура на енорията, когато щатът на храма се състои от свещеник, дякон, диригент и певец, е наследство от миналото", каза той. Според него съвременните църковни потребности изискват в енорията да има също социален работник, педагог-катехизатор и младежки ръководител. Тези сътрудници не бива да бъдат "активисти-любители на обществени начала", а "професионалисти с пълноценна работна заплата", а към съответните църковни образователни учреждения трябва да се открият съответните специалности. Това ще даде възможност на всяка енория да има своя "социална специализация", което според патриарха е необходимо. Тази специализация, добави той, не трябва да се диктува от "личните предпочитания на предстоятеля", а от потребностите на града, от нуждите на хората. Например, "всяка енория трябва да се включи към някоя градска болница, която свещеникът ще е длъжен да посещава редовно, а не само когато бъде повикан". Освен това, към дейността на енориите трябва да се включат и такива социални въпроси, с които сега никой не се занимава, а именно: "помощ за подрастващите, които са напуснали колонии или специализирани възпитателни заведения, а също подкрепа за забременели малолетни момичета, които са подложени на обществено осъждане и са скланяни към аборт". В доклада на патриарх Кирил е отделен цял раздел за социалната работа на енориите.
В доклада беше разгледан проблемът за заплащането на свещениците. Отговорността за това, енорийските свещеници "да не бъдат обременени с постоянно търсене на средства за издръжка на семейството си" се носи от предстоятеля на храма. Именно той е "длъжен да се грижи за това, свещенослужителите да не бедстват" и да не търсят средства от светски професии или от требничарство. Във връзка с тов патриархът осъди практиката да се освещават "светски обекти със съмнително предназначение", които могат да имат "двойни функции", а също и "пряко или косвено да подкрепят греха: нощни клубове, дискотеки, ресторанти, магазини и т. н." За да се избегнат "нездравите прояви на неравенство" сред клириците в енорията, предстоятелят трябва да създава здрава финансова атмосфера: "размерът на заплащането на младите и старите клирици не бива да се различава в пъти - пет, десет пъти", каза архиереят на Москва. Патриархът благослови всички московски енории до началото на Великия пост да проведат епархийски събрания, където да представят новия енорийски устав.
Новият "модел енория" обаче среща и сериозна критика. Според критиците на административните промени новият енорийски устав отменя всички наченки на съборност, залегнали в Енорийския устав, приет от събора през 1917-1918 г. и създава "контрол по вертикала", който по социалистически модел цели установяването на силна централна власт и ограничава свободата в Църквата. Новите промени не предвиждат никакъв контрол върху епархийските архиереи, а изискват от всички енории пълно съобразяване с всяко тяхно мнение и инициатва, независимо дали то е църковно, тоест, съборно, или е плод на лична прищявка, или дори произвол.
