Константинополски патриарх Вартоломей:
Небето и земята днес се съединяват, днес Христос на земята слезе, а човекът се изкачи на небето... Отдалечаването между Бога и човека, което бе предизвикано от човешкия грях, бе унищожено с цялостното приемане на човешката природа от Единородния Син и предвечно Слово на Бога. По "благоволението" на Бога, тоест според волята Му, Въплъщението на Неговия Син унищожава всяко разделение, обединява небето със земята и свързва творението с Твореца! С въплъщението, въчовечаването на Словото спасението на човешкия род вече настъпи. Защото онези, които вярват в Иисус, живеят своя живот съгласно своята вяра, съгласни са със заповедите и с цялото учение на Иисус, извисяват се с този богоугоден живот и стават приятели и причастни на Бога! Стават "причастни на Божията природа", богове по благодат! Това се случва само в Църквата, където човек се ражда в Христос и бива осиновен от Отца чрез светото Кръщение, и после чрез светите Тайнства и възпитанието на добродетелта се изпълва със Божията благодат и Светия Дух и възраства до "мъж съвършен", по мярката на Христовата възраст и пълнота, докато стигне до там да казва заедно с апостол Павел: "вече не аз живея, но Христос живее в мен".
Йерусалимски патриарх Теофил: Църквата винаги, а още повече през тези празнични дни, възвестява на своите чеда и на цялото човечество, цялата тайна, която бе открита от Бога в Свещеното Писание, тайната, която тя живее и която я изпълва. Огласява тази истина, която е причината за съществуването й и е извор на нейната радост. ... Тайнството, което започва на небето, продължава и долу на земята. Като има за своя цел човека, то го прави свой съработник и съучастник. Девицата от Назарет сътрудничи, зачевайки в Светия Дух, носейки и раждайки във Витлеем във времето на кесаря Август Христос. Не е изключена дори бездушната природа на творението и на безсловесните животни, но земята отваря утробата си и приютява в пещера своя Творец. ... Не всички хора обаче се отзовават еднакво на Божия човеколюбив призив за съучастие и сътрудничество. Влъхвите и пастирите идват да се поклонят, но цар Ирод като чу за новородения цар, изпада в безумен гняв и избива невинните младенци. Преследва Христос, Който като човек отхвърля всяко насилие и избягва в Египет. Така и днес хората преследват Христос в лицето на Неговите най-малки братя, слабите, бездомните, бежанците, бедните. Жестоки и неумолими като Ирод обявяват войни, уж търсейки мира, извършват тероризъм в името на Бога и религията, избивайки невинни човешки жертви. Разделят градове едни от други, както Витлеем се раздели от Йерусалим. Това човешко отстъпление е изворът на злото, несправедливостта и неравенството в света. Въпреки това обаче, Църквата с дълбока вяра и надежда проповядва, че "неверието няма да отмени вярата в Бога" (Рим. 3:3). Страда с човека за трагичността и безизходицата на този живот и го подкрепя с различни средства като грижовна духовна майка, проповядвайки въплътения Богочовек и "успокоява всички отрудени и обременени" (Мат. 11:28). От тази богобелязана Пещера, от недрата на майката на Църквите, патриаршески и отечески благославям всички чеда на поверенето ни паство..
Антиохийски патриарх Игнатий IV: Рождество Христово ни дава възможност да обновим своята вяра в Този, който се въплъти чрез Светия Дух и Дева Мария. Рождество Христово означава, че Бог дойде при нас и за нас. А ние, от своя страна, трябва да сме готови да вършим Неговата воля. На този ден ние молим Всемогъщия Бог да отвори нашите очи, за да видим своите братя и да осъзнаем, че Бог, който е създал нас, е създал и тях, че те имат същото право на съществуват, както и ние. В противен случай нашата вяра ще бъде напразна. На Рождество нека се вгледаме в нашия свят и да помолим Бог да бъде милостив към нас и да ни дари своята благодат. Има хора, които умират и тук, и на други места, има милиони, които са прокудени от домовете си. Нека Господ им даде утеха и мир. Моля Детето, което се роди във Витлеемската пещера, да ни прости греховете и да погледне на теб и на нас със своята неизмерима любов и безкрайна милост. 
Александрийски патриарх и папа Теодор II: От древността чак до днес небето е пространство за духовни търсения, както и поле за научни изследвания. Хората от всички векове, от времето на митичния Икар до съвременната епоха на комуникациите, когато човешките съобщения се издигат до небесната сфера и се връщат на земята, всички са отправяли погледите си нагоре, за да намерят отговорите на измъчващите ги екзистенциални въпроси.
В църковното пространство за небето винаги се е говорило като за неизменна богословска реалност. Небето, което толкова пъти се назовава в Свещеното Писание, е мястото, където волята Божия е несъмнен факт и с която ангелите, небесните сили и светците са в хармония. Църковното тяло отправя духовно погледа си към тази посока, търсейки решения при житейските безизходици. И не престава да вика високо, с непрестанна молитва и настояване, молейки се Божията воля да се възцари и на земята. Библейските думи: "Слава във висините Богу и на земята мир, между хората добра воля" или "да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята" разкриват крайната цел на спасителното дело на Въчовечения Бог - "о-небесяването" на света, за да се освободят хората от заблудата и злото и да познаят истината и добродетелта, за да няма никаква разлика между земята и хармонията на небето", както казва св. Йоан Златоуст. Царството Божие е винаги нашата цел и Раждането на Господа е изгревът на "бъдещия ден", на участието на човешката природа в Божията слава, онази, която небесните Ангели възпявали в онази тиха нощ над скромната пещера на Витлеем.
В църковното пространство за небето винаги се е говорило като за неизменна богословска реалност. Небето, което толкова пъти се назовава в Свещеното Писание, е мястото, където волята Божия е несъмнен факт и с която ангелите, небесните сили и светците са в хармония. Църковното тяло отправя духовно погледа си към тази посока, търсейки решения при житейските безизходици. И не престава да вика високо, с непрестанна молитва и настояване, молейки се Божията воля да се възцари и на земята. Библейските думи: "Слава във висините Богу и на земята мир, между хората добра воля" или "да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята" разкриват крайната цел на спасителното дело на Въчовечения Бог - "о-небесяването" на света, за да се освободят хората от заблудата и злото и да познаят истината и добродетелта, за да няма никаква разлика между земята и хармонията на небето", както казва св. Йоан Златоуст. Царството Божие е винаги нашата цел и Раждането на Господа е изгревът на "бъдещия ден", на участието на човешката природа в Божията слава, онази, която небесните Ангели възпявали в онази тиха нощ над скромната пещера на Витлеем.
Румънският патриарх Даниил: "... Христос се роди в пещера, за да освети земята. Той дойде в света, за да освети не само нашите душа и тяло, които възприе от света Дева Мария, но и целия свят и вселената. Спасителят бе роден в пещера и после поставен в ясли, като яслите имат и духовно значение. Пророк Исая казва: "Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира". (Исая 1:3) Заради тези думи на пророка много често в християнската иконография, близо до яслите, където е роден Спасителят, се изобразяват бик и магаре, които макар и безсловесни животни, са по-послушни на господаря си, отколкото много хора, които забравят за Господа Бога и не обичат ближните си. Но поставянето на Христос в яслите след раждането Му има и друго значение, а именно, че яслите са мястото, където животните получават храната си. ... За това и ние трябва да се храним не само телесно с преходна земна храна, но да се храним и духовно в любовта на Христа в Евхаристията. Така човек се освещава и храни с любовта си към Богочовека, с Тялото и Кръвта Христови в св. Евхаристия - това е дълбокият смисъл на поставянето на Христос в яслите. Ето защо иконата на раждането на Христос в пещерата е поставена в проскомидийника, където се подготвят даровете на Евхаристията."Албанският архиеп. Анастасий: Иисус
Христос, въплътеното Слово на Бога, многократно и открито проповядваше: "Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12; 9:4) Една светлина, която е свързана пряко с живота: "следващият Ме няма да ходи в мрак, но ще има светлината на живота". (Йоан 8:12) След Разпятието и Възкресението Му вселената се изпълни със светлина. Когато историята на човешкото спасение стигне до своя край, до новото творение, тогава светлината ще бъде самият Син и Слово Божие! (Откр. 21:23). По този начин, от природната светлина, която в определеното време се заменя с тъмнината на нощта, накрая ще бъдем доведени до незалязващата светлина, която е самият Бог. Природата на светлината е винаги в центъра на човешкото търсене и е непосредствено свързана с развитието на науката. Новото богатство от знания за природната, "сътворената" светлина разширява още повече символиката за удивителните влияния на духовната светлина в света.Светлината на света, Иисус Христос, е познат и близък, както и физическата светлина. Едновременно с това, обаче, остава недостижим и непостижим в Своята същност. Светлината на Словото е Божи дар, който се дава на всеки човек с раждането му. Св. Кирил Александрийски уточнява, че "Словото на Бога осветява ... сее семето на мъдростта, тоест на богознанието, у всеки човек, който идва за живот. Затова ще се осмелим да кажем, че в съвестта на всеки човек има един фотон от светлината на Христос, макар и потъмнен от незнанието и безразличието. Всичко истинско и добро в мисълта, действието, религиозния живот на хората е отблясък от светлината на Сина и Словото на Бога."
Бел. ред. 11 от 15-е автокефални Православни църкви отбелязаха Рождество Христово на 25 декември. Четири патриаршии - Руската, Грузинската, Йерусалимската и Сръбската ще отбележат светлия християнски празник на 7 януари.
