Днес, 12 октомври 2009 г., на редовно заседание на Йерархията на Гръцката църква (събора на всички митрополити на тази поместна църква, 78 на брой) още на първото заседание бяха извършени избори за двама митрополита, за да се попълнят опразнените (поради смъртта на митрополитите) епархии на Поляна и Кукуш и на Димотика и Орестиада.
За митрополит на Поляна и Кукуш на мястото на новопреставилия се митр. Апостол е бил избран архим. Емануил Сигалас (роден през 1953 г.), който е от близкото обкръжение на просветения и деен Атински архиепископ Йероним, преди това митрополит на Тива и Левадя. Гласуваният, но още неръкоположен Кукушки митрополит Емануил завършил през 1976 г. Солунския богословски факултет и в продължение на 32 г., започвайки от 1977 г., е работил в областта на образованието като учител по Религия, директор на гимназия (6 г.) и директор на лицей (горния гимназиален курс, 17 г. досега). Същевременно той още през 1980 г. е приел монашество, бил ръкоположен за дякон и презвитер, и е служил и като епархийски проповедник, 25 г. само в епархията на Тива. Видно е, че това е един просветен клирик, който ще може да продължи делото на посветилия също целия си живот на църковната просвета блаженопочивш митр. Апостол.
Новоизбраният митрополит на Димотика и Орестиада Дамаскин не е непознат у нас. Още като млад духовник той е посещавал София и страната, от десетилетия поддържа добри отношения с български духовници и богослови. Мина Карпатакис е роден през 1959 г. в Атина. Завършил е последователно право и богословие в Атинския университет, дори е работил 2 години като адвокат. През 1985 г. е постриган за монах, ръкоположен след това за дякон и презвитер. Назначен е за председател на храма "Св. Богородица - Живоприемни източник", като същевременно става секретар (1985-1990 г.), а после и главен секретар на Св. Синод (1990-1998 г.). Междувременно е ръкоположен за епископ с титлата Диавлийски. През последните години той е викарий на Атинския архиепископ. Митр. Дамаскин Димотикски е сред най-много допринеслите гръцки йерарси за учредяването на българската църковна община в Атина и за предоставянето на подходящ храм за нейната богослужебна дейност преди повече от две години.
