Ново забележително откритие направиха археолозите при проучването на църквата „Св. Богородица Живоприемен източник“ в историческия квартал „Армения“ на Мелник. За първи път от средновековната живопис на храма е разкрита почти цяла композиция – „Рождество Богородично“, датирана към XIII–XIV век. Това е и най-големият фрагмент от стенопис, открит досега на обекта. В композицията ясно се разпознава новородената св. Дева Мария, представена с ореол.
Откритието идва само дни след друга необичайна находка в същия храм. В олтарното пространство под възрожденската църква археолозите попаднаха на фрагменти от средновековни стенописи, върху които е положен слой от човешки кости. Според ръководителите на проучването гл. ас. д-р Методи Златков от НАИМ–БАН и д-р Мария Пашова от РИМ–Благоевград положението им не е случайно. Фрагментите от живописта на по-стария храм са били пренесени и своеобразно „препогребани“ при изграждането на новата църква през XIX век, а костите вероятно са на хора, погребани около средновековния храм. Работната хипотеза на изследователите, сред които е и доц. д-р Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата при БАН, е, че изображенията не са били третирани като обикновени строителни отпадъци. Те са били подредени на пластове, за да бъдат съхранени, и вероятно са били възприемани като свещени предмети, чрез които се е подчертавала приемствеността и сакралността на новия храм.
Находките дават все по-ясна представа и за високото художествено равнище на средновековната църква. При тазгодишните разкопки е открит и малък фрагмент с лице на светец, чието изключително фино изпълнение според специалистите напомня повече миниатюрна живопис в ръкопис, отколкото монументален стенопис. Изследователите свързват украсата с традициите на Палеологовата живопис, т.е. художествения разцвет на късновизантийското изкуство през XIII–XIV век. Още през 2024 г. на същия обект беше намерен стенописен фрагмент с лицето на Иисус Христос със затворени очи, вероятно принадлежал към композиция „Разпятие“, съответно "Снемане от кръста".
„Св. Богородица Живоприемен източник“ се намира в Роженския дол над Мелник, при началото на пешеходния път от града към Роженския манастир. Археологическите проучвания показват два основни строителни периода. По-ранният храм е издигнат в края на XIII – първата половина на XIV век, а върху и около неговите останки през средата на XIX век е изградена възрожденската църква, обслужвала историческия квартал „Армения“.
Подобна практика за сваляне и полагане в земята на стенописи не е без аналог в православния свят. Особено близък паралел е документиран в сръбския манастир Жича. При археологически разкопки там през 1988–1991 г. са открити над 300 фрагмента от стенописи от XIII век, положени в две ями – едната под пода на екзонартекса (външния притвор), а другата нарочно изкопана в диаконикона, т.е. непосредствено в олтарния комплекс. Фрагментите били грижливо наредени с живописната страна надолу и разделени с пластове пясък. Изследователите приемат, че при обновяването и новото изписване на храма в началото на XIV век старите стенописи са били свалени от стените, но вместо да бъдат изхвърлени, са били третирани като свещени предмети и внимателно положени в земята.
Снимки: Archaeologia Bulgarica
