В навечерието на Възкресение Христово българските митрополити отправиха общо, Патриаршеско и синодално Пасхално послание до българския народ. Същевременно те се обърнаха с пастирско слово и към своите епархиоти. Главни теми в тях са смисълът на Христовото Възкресение за човека, следването на Христос от вярващите и грижата на човека за творението, за мира в света и за страдащите ближни.
Предлагаме на читателите на Двери акценти от архипастирските послания на митрополитите.
В Пасхалното си послание Варненски и Великопреславски митрополит Йоан представя Възкресението на Иисус Христос като централно и определящо събитие за християнската вяра – не само исторически факт, а и жива реалност, която действа и днес в Църквата. Той акцентира върху надеждата за нов живот и всеобщо възкресение, както и върху достойнството и предназначението на човека в Божия план.
Митр. Йоан призовава християните към нравствено обновление: „Възгласяйки „Христос Воскресе!“, свидетелстваме нашия стремеж към промяна на своя живот, съобразно с тази велика надежда. Потвърждаваме, че желаем да изправим своите пътища, да отхвърлим това, което принадлежи на тъмнината, което е несъвместимо със званието на християнина – всяка злоба, ненавист, завист, всяка неправда, както в личните, така и в обществените отношения. Имаме готовността да се обърнем към пътя на вярата и любовта Божия“. Владиката обръща внимание и на нуждата от мир в условията на военни конфликти и напомня, че Църквата винаги се моли за мир и насърчава вярващите към състрадание и грижа за страдащите. В заключение митр. Йоан призовава вярващите: „Да бъдем готови да жертваме всичко за Христос, „Който даде Себе Си за нас“ (Тит 2:14)“.
Неврокопски митрополит Серафим в Пасхалното си послание нарича Възкресението на Иисус Христос „тайнство на Божия промисъл, чрез което смъртта е победена и е открит пътят към вечния живот“. Той акцентира върху вярата като източник на надежда за спасение и призовава към духовно пробуждане от неверието и безразличието. Архиереят напомня за краткостта на земния живот и необходимостта от покаяние, прошка и преодоляване на разделението между хората.
В посланието си митр. Серафим призовава вярващите да живеят в милосърдие и братолюбие, устремени към вечността и пълнотата на радостта в Божието присъствие. „Нека побързаме да превъзмогнем онова, което ни отделя от Бога и ни разделя помежду ни. Да отхвърлим ненавистта и озлоблението, да простим от сърце на всички и изпълнени с милосърдие и братолюбие да влезем в пълнотата на радостта, която е пред Божието лице“.
Пасхалното послание на Русенски митрополит Наум поставя акцент върху Възкресението като източник на надежда и победа над злото. Той представя Възкресението на Иисус Христос като най-важното събитие в човешката история. То е окончателна победа на живота над смъртта, доброто над злото и светлината над мрака. Затова християните са призвани да бъдат свидетели на Христовата победа „във всяко време и на всяко място“, да противопоставят на омразата – любов, на егоизма – саможертва, защото любовта е тази, която може да преобрази човешкото сърце. В заключение митр. Наум призовава вярващите: „Нека живеем всеки ден и всеки миг от живота си с истината за Възкресението. Да бъдем носители и вестители на Благовестието Христово, като верни Божии съработници и изпълнители на Божията воля“.
В Пасхалното си послание Старозагорски митрополит Киприан представя Възкресението на Иисус Христос като върховно проявление на Божията любов и окончателна победа над злото и смъртта. Той поставя силен акцент върху саможертвата на Христос и силата на прошката, чрез които злото е обезсилено, а човечеството получава път към спасение.
Митр. Киприан настоява за постигане на „мир в душите“ и призовава вярващите „да го носят на хората“. „Всички сме братя (срв. Мат. 23:8) и трябва да живеем като такива в мир и добротворство“ – призовава владиката. „Оръжията срещу злото и неговите слуги са мирът и обичта в сърцата ни“, казва още в Пасхалното си послание митр. Киприан.
В Пасхалното си послание Врачански митрополит Григорий определя Възкресението на Иисус Христос като реално историческо събитие, чрез което е възстановена връзката между Бога и човека и е открит пътят към вечния живот. Той акцентира върху обновлението на творението и духовното преобразяване на вярващите чрез участието им в тайнствата и живота на Църквата. В посланието се подчертава, че Христовото Възкресение носи истинска свобода, надежда и ново начало за човечеството. Митрополитът призовава вярващите да бъдат носители на светлина, мир и любов, въпреки съвременните изпитания, с вяра в окончателната победа на живота над смъртта. В заключение владиката призовава: „Нека тази нетварна светлина, извираща от гроба Христов, ни преобрази и дарува мир по света! Изпитанията и притесненията, които преживяваме днес, ще преминат, защото вярваме, че Възкръсналият Христос – нашата Светлина, ще разсее всяка тъмнина и ще ни удостои с обещания вечен живот в небесното Царство“.
Сливенски митрополит Арсений в своето Пасхално послание нарича Възкресение Христово „ден на свято веселие“, когато се прославя доброто и настава гибелта на злото. „Това е празник на Христовата светлина, която просвещава ума, осветява душата, огрява сърцето, успокоява съвестта и дарява небесен мир“ – казва митрополитът. Той призова християните да не участват в делата на тъмнината, а да следват Христос, за да имат светлината на живота. Следването на Христос и спазването на Неговите повели ще донесе мир между хората и хармония и в човешките отношения, казва митр. Арсений.
Видински митрополит Пахомий представя Възкресението на Иисус Христос като източник на истинската радост, която побеждава страха, тъгата и отчаянието. Той проследява духовния път през Страстната седмица до Възкресението Христово като основа на християнската надежда и новия живот в Бога. В посланието си владиката отбелязва, че съвременният консуматорски начин на живот не носи истинско щастие. „Истинската потребност и копнеж на душата е да „познаем Христа и силата на Неговото възкресение“ (Фил. 3:10)“ – казва архиереят. Той напомня в посланието си, че „за верния християнин целият живот е Пасха и Празник, защото целият му живот се освещава и от благодатта на Възкресението“. Митр. Пахомий свързва пасхалната радост с народните обичаи и традиции, „които събират нашите семейства, боядисаните яйца и красивите козунаци – всичко това свидетелства, че животът и сърцата ни са изпълнени с Христова радост, защото вече сме чеда на Възкресението“. В заключение той призовава вярващите към споделяне на Пасхалната радост: „да споделим благата вест с всички около нас – нека бъдем светилници за този свят“.
