Днес, 2 май, в деня на св. княз Борис Покръстител, в катедралния митрополитски храм на Варна „Успение Богородично“ беше отслужена празнична св. Литургия, оглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, в съслужение с домакина Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и синодните митрополити: за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Пахомий.
С тях съслужиха и епископите Мелнишки Герасим – главен секретар на Св. Синод, Тивериополски Тихон – патриаршески викарий, Велички Сионий – игумен на Троянския и Бачковския манастири, Велбъждки Исаак – викарий на Софийския митрополит, Знеполски Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Представителят на Румънската патриаршия у нас ставроф. ик. Нелуц Опря също участва в съслужението с българските архиереи.
Еп. Герасим прочете Патриаршеско и синодално послание за 1160 години от Покръстването и 1170 години от създаването на глаголицата, в което се казва: „През настоящата година, във връзка с изпълващите се благословени годишнини – от събитието на Покръстването и от изнамирането на първата българска азбука – светата Варненска и Великопреславска митрополия за пореден път е гостоприемен домакин на поредица от празнични събития – богослужебни, научни и обществени, с които светата ни Православна църква заедно с научната общност у нас отбелязва тези годишнини. И това е напълно естествено, тъй като в днешните предели на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия са местата, съхраняващи и днес спомена ни за тези преломни събития и които справедливо можем да наречем люлката на Църквата и християнството в православна България“.
След това патр. Даниил благослови присъстващите и благодари на митр. Йоан с думите: „Изразявам нашата братска благодарност за неговото гостоприемство и прекрасната организация на този празник“. От своя страна, митр. Йоан се обърна към Негово Светейшество и му пожела „дълголетие, безбедно патриаршеско служение, велико търпение в делата на Църквата и снизхождение в много от отношенията, тъй като хората сме разнообразни и разностранни в своите мисли, чувства и идеи. Но трябва да помним това, което Христос ни завеща: „Аз съм с вас до свършека на света“. Христос воскресе!“.
