Честванията на 1160-годишнината от Покръстването във Варненска и Великопреславска епархия завършиха днес, 3 май, в гр. Шумен. Сутринта от 10 ч. беше отслужен молебен в шуменския храм „Свети Трима светители“, а след това в университета „Епископ Константин Преславски“ се проведе тържествена научна сесия, в която доклади изнесоха преподаватели от Богословския факултет на СУ, от Православния богословски факултет на ВТУ и от Шуменския университет.
На форума присъстваха вицепрезидентът на България Илияна Йотова, Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, членове на Св. Синод, епископи и други духовници, политици и общественици.
Г-жа Йотова заяви: „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука“. Тя смята, че „първата българска държава се превръща в епицентър на източнославянската общност, а българският език за славянството е онова, което е латинският за Западна Европа“.
С кратко приветствие към участниците се обърна и патр. Даниил, който подчерта, че утвърждаването на християнството у нас води до голям разцвет на книжовността, чиито произведения продължават да се изучават и до днес. На свой ред митр. Йоан сподели идеята за канонизация на еп. Константин Преславски, чието име носи Шуменският университет. Той каза, че предложението за канонизация на ученика на св. Методий е направено пред Св. Синод преди няколко години и е имало подкрепата на Светейшия патриарх Неофит. Според митр. Йоан създадените от еп. Константин Преславски произведения свидетелстват за неговата боговдъхновеност.
Научни доклади изнесоха проф. Павел Павлов и доц. Екатерина Дамянова от БФ на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов от същия университет, както и проф. Веселин Панайотов от Шуменския университет, който разви хипотезата, че св. Кирил Философ е автор не само на глаголицата, но и на кирилицата.
В края на вчерашния ден, 2 май, Българският патриарх и архиереите отслужиха молебен в Голямата базилика в Плиска – първата столица на България.
В словото си след молебена Негово Светейшество отбеляза: „Ако днес – почти дванадесет столетия след съдбоносния избор на княза Покръстител, ние откриваме нещо незадоволително в участта ни като народ и държава, несъвършенства и недъзи на нашето общество, то те могат да бъдат релевантни единствено към начина, по който самите ние осмисляме и въплъщаваме в живота си вечните истини на тази вяра, но в никакъв случай не и към самата православна вяра. Ако днес не харесваме това, което сме, то причината за това следва да потърсим в самите себе си, но съвсем не и във вярата… Присъствието ни в Голямата базилика на славния град Плиска и нашата съборна молитва за светия Борис-Михаил са свидетелство за това, че неговият дух и неговите завети са живи и до днес; че положените от него основи на българската християнска Държава на духа са били здрави и надеждни, независимо от всички перипетии и обрати в нашата история“.
След молебена Голямата базилика в Плиска се превърна в декор на патриотичен спектакъл под надслов „От вода и дух“.
