Във Варна с патриаршеска вечерна в катедралния храм „Успение Богородично“ започнаха тържествата по повод 1160 години от Покръстването на българския народ.
Негово Светейшество патриарх Даниил беше посрещнат от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и клирици от епархията на нейната граница – в крайбрежния град Бяла (между Обзор и Бяла минава границата между Сливенска и Варненска и Великопреславска епархия). Това е и първо официално посещение във Варненска и Великопреславска епархия на новия патриарх.
След това гостът и домакините се отправиха към морската ни столица, където в катедралния храм „Успение Богородицно“ в 18 ч. започна празничната вечерна служба. Патриархът стоеше в мантия на архиерейския трон, а в молитва присъстваха митрополитите за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим, Врачански Григорий, Видински Пахомий, както и епископите Тивериополски Тихон – патриаршески викарий, Велички Сионий – игумен на Бачковския и Троянския манастири, Велбъждки Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, и Знеполски Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, както и представителите на Румънската патриаршия у нас ст. ик. Нелуц Опря и на Московската патриаришия прот. Владимир Тишчук.
След службата първо патриархът се обърна към домакина митр. Йоан и присъстващите гости: „Кръщението на нашия народ отвори пътя за стотици хиляди човеци да живеят свято и да свидетелстват в този свят до ден днешен, че Бог е дошъл при нас в плът. Този велик акт на кръщението даде възможност на народа ни да преодолее разделението в него по онова време, да се обедини и да устои, да прояви своята съзидателна сила. Само за едно сравнение: какво е дало кръщението на нашия народ? Петимата сина на великия хан Кубрат не послушаха своя мъдър баща, приел св. Кръщение, който им беше заповядал да бъдат заедно, и от петимата единствено Аспарух дойде в тези земи и неговите наследници приеха св. Кръщение. Само тази една пета част от българския народ успя да се запази и да устрои своя държава, така че и днес да има толкова човеци, които прославят Бога и се трудят за спасението си в своя собствена държава.
Колко е осакатена историографията, която се опитва да обяснява това събитие с външни причини – политически, културни, без да си дава сметка, че преди всичко решението на княз Борис да се кръсти и да поведе народа си към св. купел е плод на осмислена вяра и личен опит от общуването с Бога. Да си представим през какви трудности, през каква съпротива минава този процес – 52 болярски рода от цялата територия на страната въстават с намерението да убият своя княз.
Само пет години след кръщението на народа Българската православна църква е призната за самостоятелна – автономна (т. е. все още не автокефална, бел. ред.), но самостоятелна. Князът да има думата в избора на архиепископа. Това е абсолютен прецедент в историята на Църквата, абсолютен прецедент. И това не се дължи само на разумността и грижата на княза за опазване на суверенитета на царството, не само на неговата далновидност, но тази дипломация и настойчивост, мъдростта му говорят, че е успял във всичко това не със свои сили. Какво ще направи човек, когато Изтокът и Западът, и Константинополският патриарх и западният папа, тогава още православен, признават тази новоучредена църква? По какъв начин става това без Божията намеса? Така че да имаме възможността за самостоятелно развитие и самостоятелна грижа на новоучредената църква за този народ… Днес Европа и светът признават приноса на България в създаването на славянската писменост и славянската книжнина. Това са големи постижения, които не са по силите на един човек.
През тези дни имаме голямата радост да бъдем всички тук заедно, събрани в катедралния храм на Варненска и Великопреславска епархия, и ще вкусваме радостта, споделяйки братството в Христа и общението с членовете на Св. Синод и с представителите на двете поместни църкви (в София, б. р.) – Руска и Румънска православни църкви. Изразявам своята благодарност за Вашата отзивчивост и гостоприемна готовност да посрещнете толкова много хора и да се погрижите за тези празненства“ – завърши обръщението си патриархът. Той подари на митр. Йоан архиерейски жезъл, „за да води твърдо и бащински поверения му православен народ към Божието царство“.
На свой ред митр. Йоан подари на патриарха епитрахил и омофор и приветства всички в епархията на „прототрона“ (т. е. „първия престол“ на предстоятеля на Българската църква), където се извършва покръстването на българския народ, като каза: „На тиха светлина в този величествен храм на Божията майка ние имаме прекрасната възможност да се поздравим с възкресния поздрав „Христос воскресе“! Нашите успехи и неуспехи, целите, които си поставяме, нямаше да имат никакъв смисъл, ако Христос не беше възкръснал от мъртвите. Ако не беше делото на този боговдъхновен мъж, новия Моисей, новия Константин – българския покръстител цар Борис, как щяхме да имаме православен народ?!“.
Митр. Йоан подчерта, че св. княз Борис-Михаил не е направил избор между две цивилизации, а между две вери – християнската и езическата. „От това, доколко сме въплътили в своя живот Христовите заповеди и думи, и евангелската нравственост, зависи какъв избор правим ние – „защото не всеки, който Ми казва Господи, Господи, ще влезе в царството Божие“… Ние имаме великата чест да сме в епархията на прототрона и затова провеждаме тук тези чествания – 1160 години от покръстването на българския народ, 1170 години от създаването на глаголицата, 1155 години от създаването на родната ни света Българска православна църква, 1140 години от успението на св. Методий и 185 години от рождението на Варненския и Великопреславски митрополит Симеон, чието дело даде силен отглас върху делото на следващите поколения митрополити“.
Той се обърна към Негово Светейшество с думите: „Искам от свое име и от името на клира на епархията сърдечно да Ви поздравя с „Добре дошли“ в пределите на Варненска и Великопреславска епархия, да ви пожелая несъкрушимо здраве, което е висше благо за човека, за да изпълнява с достойнство своето служение, и да Ви кажа думите на апостол Павел, тъй че у Вас да се въплътят тези велики плодове на Духа: любовта, радостта и мирът, дълготърпението, благостта и милосърдието“.
Тържествата ще продължат утре, 2 май, когато се чества паметта на св. княз Борис-Покръстител, с празнична Литургия в катедралния храм, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил в съслужение с домакина Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, синодни митрополити и епископи. Вечерта ще бъде отслужен молебен в двора на Голямата базилика в гр. Плиска, след което ще има празничен концерт.
В събота, 3 май, патр. Даниил ще посети и гр. Шумен, където ще отслужи молебен в църквата „Св. Трима светители“. След това в Шуменския университет ще се проведе научна сесия, посветена на двете важни годишнини – 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на първата българска азбука. Следобед на същия ден Негово Светейшество и другите митрополити се прибират по епархиите си.
