През есента на миналата година е започнала данъчна проверка на НАП в структурите на БПЦ за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г. В официалните църковни медии няма никаква информация. На искането на НАП за предоставяне на документи и писмени обяснения от БПЦ са изпратили становище от седем страници, с което на практика отказват да сътрудничат на данъчните. От Св. Синод възприемат започналата проверка като „недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на Българската православна църква – Българска патрираршия. Контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции, което поражда съмнение дали това не е действителната цел на проверката“. Те твърдят, че БПЦ дължи отчет само за разходването на държавната субсидия за заплати на свещениците, според предвиденото в закона.
Специалист по църковно право, до когото се допита Двери, коментира, че част от заявленията в седемстраничното становище на Св. Синод нямат правни основания, а са явен израз на нежелание за внасяне на прозрачност във финансовите дела на църквата. Според него наистина БПЦ не дължи данък върху сградите и предметите, свързани с осъществяване на своята душепастирска и богослужебна дейност. Това включва храмове, манастири, неделни училища, книжарници, свещи, икони, одежди и др. под. Но НАП има всички основания да изисква данъчно облагане на приходите на църквата от стопанска дейност. Това включва средства от наеми на сгради и помещения, производство на различни стоки, които нямат пряка връзка с богослужението, произведенията на манастирските стопанства, включително храни и спиртни напитки, като за последните важат и акцизните правила.
Според специалиста по църковно право държавата по никакъв начин не ограничава църквата с подобни проверки, защото има своите конкретни законови основания.
На въпроса на Двери дали църквата има право да изисква привилегировано отношение по данъчните въпроси, той е категоричен, че няма такива основания не само в нормативната уредба, но и в Евангелието. Той цитира Мат. 22:15-22, когато на въпроса на фарисеите трябва ли да се плаща данък на кесаря, Христос поискал една монета, на която бил изобразен владетелят, и отговорил: отдайте кесаревото – кесарю, а Божието – Богу. Според канониста не бива да се използват духовни и богословски мотиви при обсъждане на юридически и счетоводни въпроси. Държавата няма право да се намесва в чисто църковните и богослужебни дела на БПЦ, но в стоково-паричната дейност църквата следва да спазва правилата на финансистите.
Най-вероятно отказът на синода да предостави отчетни и счетоводни документи на НАП ще спре процедурата по проверката. Едва ли държавата ще приложи принудителни мерки към църковната институция, каквито предприема към другите субекти в тази област, коментира за Двери специалистът по каноническо право. Подобни опити за ревизии на БПЦ са правени и през 2013 г., но пак не са доведени до край.
Може да се предполага, че в тази посока са били и проведените в края на миналата година разговори в Синодната палата, когато Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС бяха на среща със Св. Синод (тук). В официалните църковни медии пестеливо беше отбелязано, че главна тема на разговорите са били въпроси за финансовата подкрепа на църкви и манастири, но по неофициална информация главна причина е решаването на въпроса с проверката на БПЦ от НАП.
Вижте как е решен въпросът в съседните православни страни (тук).
