През последните месеци темата за данъците на Българската православна църква е особено актуална и предизвика редица дискусии в институциите, в медиите, сред редовите миряни. В съседните ни православни църкви този въпрос също предизвиква редовно обществения интерес, периодично възникват спорове между религиозните институции и държавата по отделни казуси, но принципно въпросът с данъчното облагане на вероизповеданията е уточнен и регулиран в държавното и в църковното право. Предлагаме на нашите читатели справка за отношението на православните църкви в Румъния, Гърция и Сърбия към данъчните задължения към държавата.
Румънска православна църква. Единствените приходи на вероизповеданията в Румъния, които са освободени от данъци, са тези, получени от продажбата на култови предмети и книги, и тези, получени от вноски (не такси!) за определени религиозни услуги, които не са търговски дейности. С други думи, от данъчно облагане са освободени дейностите, извършвани в църквите, както и самите култови сгради – храмове и манастири.
Румънската православна църква много държи в свои публични изказвания да подчертае, че тя не е освободена от данъци и няма привилегировано положение в това отношение в сравнение с другите вероизповедания и неправителствени организации.
Всяка година има изявление на йерарси или на колективен църковен орган, в което се припомня, че РумПЦ плаща данъци, а на обратните твърдения се гледа като на клевета и израз на злонамереност към църквата. Така например през 2022 г. прес-центърът на Румънската патриаршия заяви: „Религиозните култове имат фискален статут, подобен на този на НПО, политически партии, съюзи, университети, съответно средствата, които циркулират в рамките на организацията, са предназначени да я укрепват и да улесняват правилното ѝ функциониране“.
„Румънската православна църква плаща данък върху сградите и използваната земя, върху заплатите на служителите (чиновнически и нечиновнически персонал), както и върху всеки доход, получен от икономическа дейност, ако средствата, произтичащи от тази дейност, не са насочени за социално-благотворителна, религиозна, образователна и културна дейност“, се обяснява в прессъобщението.
По отношение на необлагаемите дейности – производство и продажба на свещи, икони, религиозни предмети, заплащането на религиозни услуги от вярващите (вноски) като сватби, кръщения, молитви и др. – от РумПЦ подчертават, че приходите от тях не се облагат с данъци по решение на държавата, а не поради нежелание на Църквата, тъй като те се реинвестират за поддържане на дейността на храмовете и благотворителната дейност на църквата, която е важен социален партньор на държавата: „Нито една демократична държава, чрез своите далновидни представители, не задушава фискално своите най-верни социални партньори като вероизповеданията, чието морално качество е доказано конкретно и последователно в периоди на социална криза, какъвто беше случаят с пандемията, двугодишен период, в който само Румънската православна църква допринесе социално и благотворително под формата на помощ на хора и лечебни заведения, засегнати от пандемията, със сума от над 80 милиона евро“.
Гръцката православна църква обяви, че за 2022 г. ще плати 1.913.395,94 евро данък върху недвижимото си имущество (който не се дължи за храмовете и манастирите), както и 676.196,82 евро данък общ доход.
Гръцката църква също държи обществото да знае, че тя не е привилегирована институция и има данъчни задължения към държавата, които изпълнява. Всяка година църковното ръководство публикува финансов доклад, в който посочва с точни цифри платените данъци и разходите на църквата за благотворителност. И в Гърция, както и в Румъния, от заплащане на данък сгради и изобщо от данък върху имуществото са освободени църквите и манастирите, но върху другата градската собственост, отдавана под наем, Гръцката църква заплаща данък – както данък сгради, така и данък върху печалбата.
В свое тълкувателно решение отпреди пет години Държавният съвет (така се нарича Върховният съд за контрол на законосъобразността на административните актове, бел. ред.) постанови, че приходите на Гръцката църква от отдаването под наем на нейните градски имоти не са освободени от данък върху доходите. Градските имоти, които тя отдава под наем, са 164, се казва в решението на съда.
Гръцката църква е публичноправен субект, юридическо лице с нестопанска цел, със социален и културен принос за обществото. Под „Гръцка православна църква“ държавата разбира всички нейни организирани единици – Атинската архиепископия (митрополитският диоцез на архиепископа, обхващащ само центъра на Атина, бел. ред.), митрополиите и всеки отделен храм. Данъците, заплащани от Гръцката църква, се класифицират в три широки категории.
По отношение на данъка върху доходите, от него са освободени Гръцката църква и всички други нестопански организации като сдружения и фондации, когато става дума за доходи, получени в изпълнение на тяхната цел. Гръцкото законодателство не прави разлика по отношение на данъчното облагане между Гръцката църква и други нестопански организации. Поради тази причина всички те имат данъчни задължения по отношение на доходите си от лихви по депозити, дивиденти от дялови участия, а също и от доходи от наем на недвижимо имущество. Освободени от данък върху доходите са само тези доходи, които са получени при осъществяване на техните цели.
Друга категория данък е данъкът върху недвижимите имоти. Държавата отново не прави разлика между Гръцката църква и другите организации с нестопанска цел. Всички те имат данъчни задължения за притежаваните от тях имоти с изключение на тези, които се използват за собствени нужди или са предоставени за ползване на държавата. С други думи, от данък върху недвижимото имущество са освободени църквите, манастирите и църковните сгради, ползвани от самата църква, но не и отдаваните под наем.
Също така по отношение на т. нар. косвени данъци (ДДС, мито, акцизи) Гръцката църква не е освободена, ако извършва такива стопански дейности. Сред тях са издаването на книги, отпечатването на икони и др., които се продават в храмовете, но не и доходите, които се получават „под вид на дарение“ от вярващите по повод извършваните тайнства, за да подпомогнат църковното дело, включително и продажбата на свещите. Ако един манастир или храм получава доходи от търговско предприятие, те подлежат на данъчно облагане, дори ако печалбите от тези дейности се разпределят за изпълнение на неговата нестопанска цел.
Сръбската православна църква е със статут на особено привилегирована от държавата, но тя също не е освободена от данъчно облагане. В отговор на критика на атеистични дружества през изминалата година Сръбският патриарх Порфирий заяви, че не може да си представи какво мотивира онези, които напълно невярно твърдят, че църквата не плаща данъци.
Той посочи, че нито църквата, нито свещениците са извън данъчната система на Република Сърбия и заяви, че както всички останали граждани и те плащат ДДС за всички продукти и услуги по приложимите данъчни ставки. Подчерта, че редовно се плащат данъци и вноски на духовниците и другите църковни служители. Единственото изключение е, че църквата има право да си върне платения данък за дузина предписани от закона продукти, които са строго свързани с богослужението. В този списък са например тамян, восък и др. стоки, необходими за функционирането на храмовете“, каза патриархът.
„Нагласата, че църквата не плаща данъци, се подхранва от неточни твърдения и умишлени клевети“, заключава той. СПЦ обаче не предоставя публична информация за данъчните си плащания към държавата.
