Кръгла маса на катедрата по Систематическо богословие на Богословския факултет на СУ

Проф. Иван Христов, който е ръководител на катедра „Систематическо богословие“, откри научната сесия с призива по-често да се организират такива кръгли маси и даде думата на проф. Димо Пенков.

Дългогодишният преподавател по апологетика започна изложението си с представяне на живота и делото на първия професор в тази област у нас – архим. Евтимий (Сапунджиев), който преподава в продължение на двадесет и една години и е титуляр на катедрата по Християнска апологетика с история на религиите и християнска философия. Неговият най-значим труд е Кратък наръчник по християнска апологетика, издаден през 1942 г.

Наследник на архим. Евтимий е проф. д-р Борис Маринов, чийто хабилитационен труд Има ли противоречие между науката и Библията по въпроса за същината, произхода и развитието на живота? излиза също през 1942 г. Заедно с Александър Величков проф. Маринов пише тритомното издание Наръчник на апологета и води рубриката „Въпроси и отговори“ в сп. Духовна култура. В кръга на научните интереси на проф. Б. Маринов попада и педагогиката и християнското вероучение, за което свидетелстват неговите Беседи за ученически православни християнски дружества при средните учебни заведения, издадени през 1934 г. От края на 20-те и до 40-те години на миналия век той е ръководител на методическия център към Св. Синод на БПЦ, който подпомага дейността на ученическите християнски дружества в цялата страна.

Негов наследник е проф. д-р Николай Маджуров, който защитава докторска степен по богословие през 1971 г. с дисертация на тема: „Религиозно-философските възгледи на М. Ломоносов в апологетично осветление“. Проф. Маджуров е бил ръководител на кръжока по Систематическо богословие към Духовната академия. През 1978 г. пише труда Религиозните и философски съмнения на бл. Августин, който е публикуван през 2023 г.

През 2004 г. проф. д-р Димо Пенков защитава докторат на тема: „Религиозните и философски възгледи на Стоян Михаиловски“ под научното ръководство на проф. Маджуров. Проф. Пенков изследва религиозния пласт в творчеството на Ф. М. Достоевски и на българските класици. Той е титуляр на дисциплините християнска апологетика и психология на религията. Сред неговите докторанти се открояват Вълчан Вълчанов и Боряна Нанова, чиито дисертации са публикувани.

Пенсионираният преподавател по догматическо богословие доц. д-р Любомир Тенекеджиев беше гост на кръглата маса и сподели, че основните му интереси са в областта на иконопочитанието и неговата интерпретация в светоотеческата литература и догматическите аспекти на тайнствата. Доц. Тенекеджиев допълни, че Църквата е както есхатологична, така и исторична и затова богословите лесно могат да погледнат към миналото и да открият слабостите, които са допускали предците, но е важно да търсят положителните страни.

Проф. дбн Клара Тонева започна своето изложение за дисциплината история на религиите с отговор към доц. Тенекеджиев, като каза, че тя се учи от предшествениците и че ѝ се струва непосилно те да бъдат достигнати. Това е една много актуална дисциплина в глобален аспект, което дава широко поле за работа, но е и голяма отговорност пред изследователите. Основен метод е строгото придържане към религиозните факти. Това лежи в основата на работата на предшествениците – проф. архим. Евтимий (Сапунджиев), проф. Б. Маринов и проф. Н. Маджуров.

Проф. Тонева акцентира върху мисионерската работа на архим. Евтимий в областта на историята на религиите. Тя обобщава неговата работа в следните шест насоки: 1. Съдържателно ниво на дисциплината; 2. Съобщността на религията; 3. Религията като гражданка на два свята; 4. Отношението вяра-разум; 5. Превъзходство на християнството и 6. Формиране на правилен светоглед.

Пет насоки открои проф. Тонева в изследванията на проф. Борис Маринов, посветени на история на религиите: 1. Отношението наука-религия, 2. Историческо развитие от монотеизъм към политеизъм; 3. Философски потвърждения за вярата в Божието съществуване; 4. Новаторски принос в отношението религия-култура; 5. Изграждане на правилен светоглед.

Четири проблемни ядра в трудовете на проф. Николай Маджуров описа проф. Тонева: 1. Задълбочаване на отношението религия-култура; 2. Монотеизмът като първа религия; 3. Отношението вяра-знание и 4. Езическата вяра.

Интересът на проф. Тонева към историята на религиите се е зародил по време на лекциите на проф. Маджуров. Тя работи в следните направления: 1. Религията ислям; 2. Отношението християнство-ислям; 3. Религиозният фундаментализъм; 4. Секуларизираната религиозност; 5. Мястото и ролята на жените в религията; 6. Систематизиране на работата по история на религиите. Проф. Тонева използва методологията на Хеерт Хофстеде и се стреми към приемственост в българската богословска традиция.

Тя открои и работата на своите докторанти д-р Здравко Кънев и д-р Магдалена Крайчева. Предстои да бъде издадено и учебно помагало: Сто години обучение по история на религиите в Богословския факултет.

След систематичното изложение на проф. Тонева проф. И. Христов представи традицията в преподаването на християнска философия в Богословския факултет.

Първият преподавател, който посвещава изследванията си на християнската философия, е проф. Димитър Пенов. През 1940 г. в университета в Йена, Германия, той защитава докторска дисертация на тема: „Философията на Рудолф Ойкен в религиозно-педагогически аспект“. Основни негови монографии са: Философия и мироглед (1941 г.) и Мироглед, дух, религия (1942 г.).

Следващият професор по християнска философия е Антоний Хубанчев, който през 1979 г. защитава докторска дисертация в Духовната академия на тема „Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог“. Проф. Хубанчев е главен редактор на Църковен вестник (1980-1990), на сп. Богословска мисъл (1996-2000) и на сп. Духовна култура (2006-2007). Бил е член на комисията „Църква и общество“ в Световния съвет на църквите в Женева през периода 1984-1988 г. Основните му монографии са: Пътища на богопознание според св. Василий Велики, Религиозно-философските възгледи на св. Патриарх Евтимий и Карл Ясперс – вяра, познание, откровение.

Следващ преподавател в катедрата е хоноруваният асистент ставрофорен иконом Ангел Ангелов, който от 1995 г. до 2003 г. преподава християнска философия. През 1998 г. специализира в Берн. През 2004 г. е назначен за председател на столичния старинен храм „Света Софѝя“, което насочва дейността му повече в сферата на пастирството и се налага да напусне Богословския факултет. На 1 юни 2011 г. е определен от Негово Светейшество Българския патриарх Максим за протосингел на Софийска митрополия, а след това и за духовен надзорник на епархията. О. Ангел следва светоотеческия идеал за единство на вяра и разум и спомага за издаването на богословска литература.

Проф. Христов представи и собствените си изследвания в областта на християнската философия. „Традиция на византийския шестоднев и нейното значение за история на философията“ е темата на дисертационното съчинение на проф. Иван Христов, което той защитава в Ленинградския (сега Петербургски) държавен университет. Специализира в Оксфорд, Ватикана, Хале, Кьолн и Регенсбург. От 2008 г. е доцент, а от 2016 г. – професор по християнска философия в Богословския факултет. Той е сред основателите на университетския Център за изследване на византийското и патристично духовно наследство, чрез който се издава богата богословска литература. Иван Христов изследва св. Григорий Богослов и св. Дионисий Ареопагит. Негов хабилитационен труд е Византийското богословие през XIV век.

След проф. Христов преподавателят по Нравствено богословие доц. д-р Костадин Нушев, очерта най-общо насоките на развитие на православното нравствено богословие. Доц. Нушев изследва наследството на двамата големи професори Ганчо Пашев и Иван Панчовски.

Проф. Ганчо Пашев е основател на дисциплината, която нарича „Християнско учение за нравствеността“. Той е завършил Киевската духовна академия. Сътрудничи си с проф. прот. В. Зенковски. Разработва теми, свързани с митр. Климент (Друмев). През 1922-1923 г. пише две съчинения: Цел и смисъл на живота и Основите на нравствеността. Проф. Пашев е сред нашите делегати, които участват на Първия международен конгрес на православните богослови в Атина през 1936 г. Автор е на учебник по Вероучение от 1931 г. Проф. Пашев разработва и спомагателната за нравственото богословие дисциплина история и анализ на етическите системи.

През 1943 г. проф. Панчовски се явява на конкурс по християнска апологетика, който е спечелен от проф. Борис Маринов, но проф. Пашев забелязва проф. Панчовски и оценява високо неговия труд Психология на религията в християнско-апологетическо осветление и го кани да започне преподавателска работа като асистент по нравствено богословие. Проф. Панчовски завършва Пловдивската духовна семинария. Работи под ръководството на Българския патриарх Кирил. През 1936 г. завършва богословие и започва да пише за сп. Братско слово. През 1940 г. е изпратен да специализира в университета в Йена, където защитава дисертация, посветена на темата за християнското православно младежко движение в България. Проф. Панчовски подчертава важността на изучаването на вероучението в гимназиалния етап на обучение. Темите, по които публикува, са свързани с исихазма и социалната християнска етика. Ще споменем само някои негови трудове: Животът и щастието в християнско осветление, Въведение в Нравственото богословие, Личността на Иисус Христос, Най-прекрасният. Духовният образ на Иисус Христос.

Негов приемник е проф. д-р Димитър Ст. Киров, който продължава и доразвива темите, по които работят професорите Пашев и Панчовски. С проф. Киров работи доц. д-р Костадин Нушев в областта на социалното учение на Църквата. Нова област, която проучва доц. Нушев, е християнската биоетика.

Гл. ас. д-р прот. Сава Кокудев чрез специална презентация разгледа делото на предшествениците, преподавали инославни изповедания.

Първият такъв е проф. Димитър Дюлгеров, който завършва Софийската духовна семинария и Московската духовна академия. Преподава догматическо богословие, патрология и инославни изповедания в Богословския факултет на СУ. Ръководи катедрата по догматическо богословие в периода 1934-1960 г. (т.е. в БФ и в Духовната академия) Основни негови трудове са: Римският папа пред съда на Свещеното Писание и църковната история, Рим и светите братя Кирил и Методий и Православно догматическо богословие.

Следващ изследовател в тази област е архим. Серафим (Алексиев). Защитил е своя докторат в Старокатолическия богословски факултет на университета в Берн, Швейцария. Повечето му изследвания са свързани с римокатолическите доктрини за св. Богородица и за различните нововъведения в догматическите постановки. Работи със св. Серафим (Соболев) и приема монашески постриг. Най-важното му произведение е големият катехизически труд Нашата вяра, нашата надежда и нашата любов, който подготвя заедно с Макариополски епископ Николай.

Проф. Тотю Коев, след като завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия, специализира в Мюнстер, Германия, и се завръща да поеме катедрата по догматическо богословие след архим. Серафим (Алексиев). От 1968 до 2000 г. преподава догматическо богословие и инославни изповедания.

Гл. ас. д-р Йоанис Каминис, който е асистент по патрология, представи своята работа в катедрата – докторската си дисертация за аскетическото богословие на Евагрий Понтийски, както и други свои научни изследвания, публикувани съвместно с преподавателската колегия от катедрата. Той запозна аудиторията с изданието на своята научна работа, което е част от поредицата дисертационни трудове, издадени от Центъра за византийско и патристично духовно наследство.

Преподаватели към катедрата в областта на патрологията са били проф. Илия Цоневски, доц. Иван Петев, доц. Любомир Тенекеджиев, а в момента титуляр на тази научна дисциплина е доц. д-р Светослав Риболов. Той се занимава активно с превод на светоотечески извори и изследвания на църковните писатели от Антиохийската богословска школа. Публикуваните научни трудове на доц. Риболов бяха представени от д-р Каминис. Научните изследвания в областта на патрологията на специалистите по светоотеческото богословско наследство в катедрата са свързани с фундаменталния труд на проф. Илия Цоневски Патрология, който остава основен лекционен курс за студентите-богослови.

На финала на кръглата маса проф. Пенков и проф. Тонева представиха два от най-новите научни сборници с доклади от академични форуми, посветени на двамата преподаватели по апологетика – проф. архим. д-р Евтимий (Сапунджиев) и проф. д-р Борис Маринов.

Преподавателите завършиха кръглата маса с призива да продължи изследването на предшествениците, които вдъхновяват за работа и съвременните изследователи.

Подобни научни форуми, посветени на стогодишнината на Богословския факултет на СУ, досега организираха и катедрите Практическо богословие (тук) и Библеистика (тук).