Икона на св. Богородица – Преславска, смятана за закрилница на българите в епохата на Първото българско царство, беше дарена на столичния храм „Света Софѝя“. Поръчката за изработката е на анонимен дарител, а изпълнението е на български монах.
Сведения за това как е изглеждала иконата има от миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица. На нея се виждат пленените синове на св. цар Петър – цар Борис II (970-971) и Роман, както и царското съкровище, върху което е поставена иконата. Важното място, което ѝ е отредено в изображението, свидетелства за ролята ѝ на символ на българската независимост.
Тези сцени от средновековната хроника са изобразени в обкова на новата икона. Иконата на Божията майка е от типа „Елеуса“ (Умиление), изобразяваща св. Богородица, нежно прегърнала своя Син. Този иконографски тип става особено популярен през 11-12 в. Известна историческа икона от същия тип е „Владимировска“, която е символ на християнската Киевска Рус.
Духовният път на оригиналната Преславска икона започва преди повече от единадесет века. В края на 10 в., по време на Първата българска държава, тя бива заграбена заедно с царското съкровище от тогавашната столица Велики Преслав. Византийските войски я отнасят в Константинопол, а имп. Йоан Цимисхи тържествено я внася в града. След това следите ѝ се губят.
Изборът новата икона „Св. Богородица – Преславска“ да бъде изложена именно в древния храм „Света Софѝя“ не е случаен. Идеята на инициаторите за възраждането на образа е тя да пребивава именно в древния християнски храм, дал името на новата столица, като символ на духовна приемственост и обновена памет. Тя е и един своеобразен призив към българите да обръщат повече внимание на дарителството и доброто. Предстоятелят на храм „Света Софѝя“ о. Лъчезар Попов смята, че именно Божията майка е избрала мястото, на което да бъде – в храма на Премъдростта Божия.
* По информация на БТА
