С молебен, отслужен от Врачанския митрополит Григорий, беше поставено началото на възстановяването на семинарския храм „Св. Климент Охридски“ към комплекса сгради на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, където семинарията е интернирана след 1950 г.
В своето слово след молебена митр. Григорий заяви, че това учебно заведение е част от паметта на Българската православна църква и в него са завършили стотици свещеници и архиереи на БПЦ. За съжаление през последните десетилетия сградата на семинарията и храмът са били занемарени, а причини, които да затрудняват началото на тяхното съхраняване и възстановяване, винаги има. Затова според архиерея е важно да се постави началото и той благодари на инициаторите на това добро дело.
„Събрали сме се на едно място, което по много и различни причини беше изоставено през последните десетилетия и днес всички виждаме резултата от това. От доста време се говореше да се предприеме нещо, за да се спаси, поне частично, този храм, в който са се учили много випуски на духовната семинария, стотици свещеници и архиереи са излезли от това място. С Божията помощ се надяваме да започнем в днешния ден с почистването, а после – с укрепването на храма. Надяваме се да съхраним поне църквата и пространството около нея, защото това е храм Божи и ще бъдем отговорни, ако го оставим да се руши. Слава Богу за тази инициатива от випуските, които са учили на това място, да започнат постепенно, през известен период от време да правят бригади, тъй че всеки според силите си да подпомогне започнатото през днешния ден“.
На този първи етап желанието на митрополита е да се разчисти вътрешността на храма и околното пространство, както и пътят до църквата, така че да стане възможен достъпът до нея включително и за трактор. За тези дейности се разчита на доброволен труд на завършилите от последните випуски на семинарията в Черепиш. Предстои откриването на дарителска сметка за каузата, на която ще могат да се дарят пари за дейностите от следващия етап.
Край Черепишкия манастир „Успение Богородично“ (по-близо до гарата Черепиш) в годините между двете световни войни са построени сгради и храм към тях за духовно училище. В тях се помещава най-напред Пастирско-богословският институт, а временно (1945-1947 г.) там се приютява и Софийската духовна семинария след бомбардировките над София през Втората световна война, когато и сградите на семинарията са заети първо от военна болница, а сетне и от ръководството на съветските армейски части у нас. Докато през 1950 г. комунистическата власт окончателно отнема сградите на Софийската духовна семинария в столицата и премества слетите междувременно две семинарии (Софийска и Пловдивска) в Черепиш.
Семинарията в Искърското дефиле продължава да развива дейност до 1990 г., когато с министерско постановление Софийската духовна семинария се връща в своите сгради в София. Оттогава, вече повече от тридесет години, старите сгради семинария, където получават образованието си голяма част от българския клир, а и хиляди български богослови, е в запустение. Особено тягостно впечатление прави състоянието на църквата „Св. Климент Охридски“. Досега инициативите за нейното възстановяване не бяха успешни и останаха само като добри намерения.
