От 15 до 17 октомври в гр. Опака, Русенска епархия, се проведе Международна научна конференция на тема: „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи“. Събитието беше организирано от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, доц. д-р Ангел Николов от Софийския университет и Магдалена Жечева от Регионалния исторически музей – Търговище. В проявата взеха участие Русенски митр. Наум, Велички еп. Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, научни работници и гости. В тридневната научна конференция участват големи имена на историческата наука не само от България, но и от Русия, Австрия и Гърция.
Те бяха приветствани от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който изпрати поздравление. В него предстоятелят на БПЦ изразява своята радост от инициативата да бъде почетен от научната общност един от най-ранните известни представители на православното християнско монашество у нас – св. Антоний от Крепча. „Изказваме нашето и на светата Българска православна църква признание за вашите изследователски усилия и всеотдаен труд, насочени към още по-задълбочено и всестранно разкриване на началата и ранната история на християнството у нас и по-специално на монашеството и духовния живот в християнска България, важен елемент от които са отшелниците от Крепчанския скален манастир и свидетелството на запазените в него надписи. Историята на Църквата и християнската проповед у нас след Покръстването и днес продължават да крият своите тайни и своите неизследвани полета и затова всеки опит за разширяване на познанията ни в тази област може и трябва да бъде приветстван с благодарност и признателност“, се казва в приветствието на патр. Неофит.
Митр. Наум също поздрави присъстващите за благородната инициатива за популяризирането на историята на Крепчанския скален манастир, като изнесе доклад на тема: „Християнското монашество и неговата рецепция в България след Покръстването“ (тук).
По време на конференцията проф. Казимир Попконстантинов разказа за открития от него най-стар надпис на кирилица, направен в Крепчанския манастир, който датира смъртта на о. Антоний. Като се позовава на този надпис, историкът прави извода, че българското монашество е на хиляда и сто години.
Проф. Попконстантинов започва да проучва Крепчанската скална обител още през 70-те години на 20 в. В началото научната му работа стъпва на открития много по-рано надпис на кирилица от изследователя Карел Шкорпил. Написаното разказва за починалия в обителта „свят отец Антоний“. Скоро Попконстантинов прави свое откритие – друг кирилски надпис, който датира смъртта на монаха. Месецът в него е октомври, а годината – 921-ва. Това означава, че о. Антоний от Крепча е живял много по-рано от св. Йоан Рилски.
Проф. Попконстантинов изказва предположението, че „свети Антоний от Крепча“ е един от ранните отшелници в североизточните земи на Първото българско царство, а надписът на кирилица в скалната обител е най-старият известен в света.
Изследванията на проф. Попконстантинов привличат вниманието към скалния манастир край поповското село Крепча, където са открити двата надписа на кирилица. Русенска митрополия възстановява светата обител, която сега е посветена на Всички български светци.
Снимки: Фейсбук на Русенски митрополит Наум и БНТ 1
