Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

thumbnail 3p1a3752Два милиона и двеста хиляди лева за ремонт и реставрационни дейности за сградата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отпусна вчера правителството. Това беше договорено на среща в Министерския съвет с премиера Бойко Борисов и министри, в която взеха участие Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов. Емблематичната сграда на факултета на пл. „Св. Неделя“ № 19 от години се нуждае от спешен ремонт, за който все не се намираха средства.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит тази есен Св. Синод на БПЦ се обърна към правителството с искане за финансова помощ за историческото здание, което е предоставено от Църквата за ползване от богословите. Преговорите с Министерския съвет и премиера се водеха от митр. Йоан, който е духовен наставник на Богословския факултет. В края на срещата вчера той сърдечно благодари на правителството и отбеляза: „В годините Вие винаги сте помагали на Църквата и богословското образование“.

Освен за Богословския факултет допълнителни средства бяха отпуснати и за Софийската духовна семинария (479 921 лв.), както и за два варненски храма: 300 000 лева за ремонтни и реставрационни дейности по Катедралния храм „Успение Богородично“ и 200 000 лева за довършването на новия храм „Св. Прокопий Варненски“.

800px Bogoslovski fakultet SofijaДеканът на Богословския факултет доц. Найденов разясни, че с отпуснатите финанси ще бъдат извършени укрепителни дейности,  за да се спре рушенето на фасадата, което създава опасност за преминаващите (в момента от години сградата е опакована в платно); ще бъдат поставени противоземетръсни шайби, ще се шприцоват компрометираните основи на сградата, повредени заради строителните дейности по трамвайните трасета, подпочвени води и проблеми в канализацията; ще се изгради асансьор, за да се осигури достъпна среда за посетителите на сградата. Деканът съобщава, че вече има две заведени съдебни дела от студенти срещу Софийския университет за невъзможен достъп до факултета.

Св. Синод на БПЦ и деканското ръководство се надяват ремонтните дейности да бъдат напълно завършени до честването на стогодишнината на факултета през 2023 г.

Сградата е тържествено открита през 1923 г. и стойността ѝ възлиза на ок. 700 000 лв., колосална за времето си сума.

45678Идеята за издигането на постройка като паметник на Българската екзархия и здание за Висше богословско училище се ражда още с обявяването на независимостта на България, но всъщност строителните дейности започват през 1913 г. До началото на 1900 г. на мястото на сегашния Богословския факултет се е намирала камбанарията на храм „Св. Неделя“, откъдето са звънели камбаните, подарени от княз Александър Дондуков-Корсаков – руския императорски комисар на новоосвободена България (1878-1879 г.).

През 1915 г. сградата е почти готова. Завършването ѝ се забавя поради влизането на страната в Първата световна война, а от началото на 1917 г. зданието е приспособено за военна болница от архитекта Киро Маричков и се ползва като такава в продължение на две години. Довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер (архитект на сградите на Окръжното управление в Русе (сега Регионален исторически музей), Централната минерална баня, Синагогата, Софийската духовна семинария, румънската църква „Света Троица“ в София и др.) и по стил и украса се доближава до образците на старобългарското архитектурно изкуство. Богатата каменна украса на капителите, входния портал, балдахините и интериорите са дело на италианските архитекти Рихард Харди и Анджело Филоти. 

При англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и 30 март 1944 г. сградата на Богословския факултет е ударена с фугасни и запалителни бомби. Най-тежки са последиците при бомбардировките на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес.

През 1978 г. е изографисан съществуващият от 30-те години в сградата параклис „Св. Климент Охридски“. Стенописите са дело на иконописеца от руски произход Николай Ростовцев. През 2006 г. стенописите бяха продължени в западна посока на коридора, който при богослужение се използва от богомолците. Те са с друг стил и са дело на иконописеца Иво Ковачев (за освещаването на новите стенописи – тук).

В сградата-паметник се помещава не само Богословският факултет на Софийския университет, но и Богословската библиотека към факултета, Църковният историко-археологически музей и Църковно-историческият и архивен институт на Св. Синод.

През последните няколко години сградата е включена в програмата „Европейски дни на наследството“ и се посещава от стотици софиянци и гости на столицата.

Вижте още: Паметник на Българската екзархия или Висше богословско училище


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6qfah 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]