На 16 септември Варненският и Великопреславски митрополит Кирил заедно с Русенския митрополит Неофит, Тивериополския епископ Тихон и архимандрит Наум, главен секретар на Св. Синод осветиха новите стенописи в параклиса на Богословския факултет в София.
На тържеството присъстваха също така Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, старврофорен иконом Нелуц Опря, свещеник в Румънската църква у нас, духовници от столицата и страната, проф. Ив. Желев, директор на Дирекция "Вероизповедания" към МС, преподаватели във факултет, участниците в Киприяновите четения, проведени след това в аулата на Богословския факултет, студенти, служители на факултета, гости.
След освещаването митрополит Кирил се обърна с приветствени думи към гостите на тържеството. Той нарече новите стенописи “академични” и "те са необходими, за да почувстваме учението на Православната църква"; Според него те “спомагат за съединението на Небесната, тържествуващата Църква и земната, войнстващата”. “Радостта ни още по-голяма за това, че освещаването на стенописите става именно в деня, в който в Богословския факултет се провеждат Киприяновите четения”, заяви митрополитът, който откри след това научния форум със свой доклад.
Деканът на факултета доц. Емил Трайчев каза, че новите стенописи в параклиса изразяват преживяванията и духовната нагласа на техния създател.
“За нас не само богословската наука, богословието като научен размисъл, имат много голямо значение, но също и тяхната експресивна страна, практическото богословие, изразено в словата, изразено в иконографията, която е една съкровищница на Правослвието”, отбеляза доц. Трайчев. Той благодари на архиереите за това, че чрез тях Бог е благословил днес Богословския факултет и ги увери, че съвременните дейци на факултета се стремят да следват заветите на св. Климент Охридски.
На освещаването присъства и художникът на стенописите Иво Ковачев.
Изписването на академичния параклис отне около шест месеца. Новите стенописи предизвикаха противоречиви коментари, преди всичко неодобрителни. "Никой аргуменитрано и с научни доводи не е обяснил защо не одобрява стенописите, заяви доц. Трайчев за "Двери". У нас все още липсват специалисти иконографи, които да са и богослови. Тази специалност все още не е развита добре у нас". Доц. Трайчев каза, че възлага големи надежди в тази насока на Православния богословски факултет във Велико Търново.
На последната снимка: На предния ред някои от участниците в Киприяновите четения - проф. Аксиния Джурова, проф. Георги Бакалов, проф. Невяна Дончева- Панайотова, зад тях са Дж. Леанца - папският нунций у нас и художникът на стенописите Иво Ковачев.
Соб. инф.
Изписването на академичния параклис отне около шест месеца. Новите стенописи предизвикаха противоречиви коментари, преди всичко неодобрителни. "Никой аргуменитрано и с научни доводи не е обяснил защо не одобрява стенописите, заяви доц. Трайчев за "Двери". У нас все още липсват специалисти иконографи, които да са и богослови. Тази специалност все още не е развита добре у нас". Доц. Трайчев каза, че възлага големи надежди в тази насока на Православния богословски факултет във Велико Търново.
На последната снимка: На предния ред някои от участниците в Киприяновите четения - проф. Аксиния Джурова, проф. Георги Бакалов, проф. Невяна Дончева- Панайотова, зад тях са Дж. Леанца - папският нунций у нас и художникът на стенописите Иво Ковачев.
Соб. инф.