Мобилно меню

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (14 Votes)

2019 12 18 1121На 17 декември в Богословския факултет на Софийския университет беше проведено честване по повод 80-годишнината от освещаването на академичния параклис на факултета, посветен на покровителя на СУ св. Климент Охридски. На него се събраха настоящи и бивши преподаватели, студенти и гости на духовната школа. Беше отслужена панихида за всички епископи, монаси и свещеници, потрудили се за богослужебния живот в академичния параклис.

Панихидата беше оглавена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение с архим. Флавиан, бивш ефимерий и сега председател на храм „Св. Георги“ в кв. „Дървеница“, прот. Сава Кукудев, сегашния ефимерий при параклиса, свещеници и доц. д-р дяк. Иван Иванов. На последното заседание на Св. Синод на БПЦ по молба на факултетското ръководство митр. Йоан е бил определен за духовен надзорник на Богословския факултет.

2019 12 18 1121В края на богослужението архиереят поздрави декана на факултета доц. Ивайло Найденов и академичното ръководство за инициативата по отбелязване на кръглата годишнина на параклиса и молитвата за духовниците, служили в него. Митр. Йоан подчерта важността на литургичния живот за студентите по теология и необходимостта от духовен опит при богословските занимания. Владиката припомни, че първият антиминс за престола в олтара е осветен от Софийския митрополит (и после Български екзарх) Стефан, а първата св. Литургия е отслужена от Неврокопския митр. Борис.

История на академичния параклис при Богословския факултет

Академичният параклис „Св. Климент Охридски“ към Богословски факултет на Софийския университет е основан в края на 1939 г., шестнадесет години след построяването на сградата и откриването на Богословския факултет (през есента на 1923 г.).

Според историческите документи дълги години студентите-богослови са нямали собствен параклис и ходели на богослужения в околните храмове. Макар още при проектирането на сградата да е било предвидено устройването на параклис, едва през пролетта на 1939 г. Св. Синод решава да се извършат необходимите работи за направата и обзавеждането на такъв в зданието на факултета, за да се удовлетворяват религиозните нужди на студентите – клирици и миряни, които учат и живеят в общежитието при него. На скулптора-резбар Методи Трайков Балалчев е било възложено да изработи „иконостаса, според представения от него план и според описанието, изложено в писменото му предложение, както и вратите с колонадите, според същото предложение и изработения от него план“. На художника-иконописец Н. Богданов възлагат да изработи до края на август 1939 г. иконите за иконостаса, „както следва: големи олтарни икони на Спасителя, св. Богородица, св. Йоан Предтеча и св. Климент Охридски; икона „Тайната вечеря“ над царските двери, както и образа на Разпятието над иконата и отделно стоящо Разпятие с предстоящи ликове на св. Богородица и св. ап. Йоан Богослов“. Новият параклис е бил посветен на св. Климент Охридски, патрон на Софийския университет. Тогава и пространството на този етаж е устроено по друг начин, като сегашният декански кабинет е бил част от свободното пространство, един вид разширение на коридора.

На 16 декември 1939 г. Софийският митр. Стефан полага на престола в олтара на параклиса осветен антиминс, освещава иконите и църковната утвар, като отслужва и вечерня. Присъстват всички митрополити, начело с наместник-председателя на Св. Синод, Видински митр. Неофит, всички преподаватели и студенти от факултета, както и външни богомолци.

На 17 декември 1939 г. е отслужена първата св. Литургия в параклиса. Служи Неврокопският митр. Борис, който произнася подходяща проповед. На вечерната и на литургията пее хорът от студенти-богослови. Стенописите във вътрешната част на параклиса са изписани през 1978 г. от Николай Ростовцев, руски художник, роден в Полша (Ростовцев е участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрира с белогвардейските части през 1921 г. Завършил е Художествената академия в България през 30-те години на 20 век).

През 2006 г. художникът Иво Ковачев – Мистрала успява да превърне белите стени на коридора пред параклиса в естествено негово продължение. За период от шест месеца е зографисана площ от 100 кв. м. по проект, одобрен от Св. Синод. Стенописите са със сюжети от Новия Завет. Таванът е изписан с четири медальона: Христос Вседържител, св. Богородица – Ширшая небес, Бог Саваот и св. пророк и предтеча Йоан Кръстител. Фонът е син със златни звезди. На двете стени зографът е разположил по две сцени от най-важните църковни празници: Рождество Христово и Възкресение Христово, на отсрещната страна са изписани Благовещение и Успение на Пресвета Богородица.

Историческата справка за академичния параклис е на доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия

Снимки: Сайт на Българска патриаршия

 2019 12 18 1121


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhfq4 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]