Тази сутрин след кратко боледуване в дома си в гр. Банкя е починал големият български свещенослужител протодякон Стефан Иванов Марков. След прекаран мозъчен инсулт преди няколко седмици, днес на 83-годишна възраст той е напуснал този свят и се е упокоил в Господа, Комуто служеше през целия си съзнателен живот.
Роден е на 31 март 1936 г. в гр. Видин в свещеническо семейство. Закърмен от родителите си с вярата в Бога и предаността на Църквата, през 1949 г. той постъпва да учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ сред Борисовата градина. Още в първата година обаче СДС е „интернирана“ от комунистическата власт на гара Черепиш в Искърското дефиле, където Стефан Марков се обучава до края на курса. Следват двете години военна служба, а после завършва и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София през 1959 г. Още с постъпването си в академията през 1955 г. обаче той е свързан с най-първия ни храм – Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“: като иподякон, певец във всекидневния, а после и в големия хор на катедралата.
След завършване на висшето си богословско образование работи в църковната администрация в София. През 1960 г. се жени за Росица († 2005 г.), племенница на софийския викарий Левкийски еп. Партений. От брака си имат две деца: момче и момиче. Синът, Йоан, днес е свещеник, председател на столичната църква „Света Троица“ в кв. „Слатина“.
На 10 септември 1967 г. Стефан Марков е ръкоположен от еп. Партений за дякон и от следващия ден е назначен в Патриаршеската катедрала за дякон, с допълнителни задължения в храмовата канцелария. По това време там служи още възрастният вече знаменит протодякон Флавиан Гр. Иванов, руски белоемигрант. От него се учи дякон Стефан и става достоен негов заместник.
През 1978 г. на празника на св. Александър Невски, 23 ноември, за отлично и примерно дяконско служение на отец Стефан Марков е дадено от Св. Синод отличието протодякон.
Дори след пенсионирането си през 1998 г. той продължава да служи и да украсява богослуженията както в Патриаршеския храм, така и на други места у нас и в чужбина, обикновено заедно с приснопаметния Български патр. Максим. Десетилетия наред у нас, щом се кажеше дякон, всички се сещаха най-напред за протодякон Стефан Марков – както заради завладяващия му бас-баритон, така и поради точното и благоговейно изпълнение на богослужебните задължения – където и да служеше.
Има издадени много записи на негови изпълнения на богослужебни песнопения, а и на солови партии, заедно с хора на Патриаршеската катедрала, както и с други престижни хорови състави. Някои от тези записи са достъпни и в интернет.
За 75-годишнината му е награден с ордена на БПЦ „Св. Климент Охридски“, сребърен – като големия му глас, оприличаван на „голяма сребърна камбана“.
Протод. Стефан Марков има издадени две книги – за духовния му старец Левкийски еп. Партений и за Православната икона. Третата му книга, за катедралата „Св. Александър Невски“, остана неиздадена.
Отиде си от нас един голям църковник, постигнал големи духовни висоти, макар и останал на най-ниското стъпало на свещенството. Просто защото служеше за слава на Бога и на Неговата св. Църква.
Бог да го прости и да го приеме при Себе Си!
Обновена информация: Опелото на протодякон Стефан Марков ще се състои на 22 август от 12:30 ч. в храм „Света Троица“ в столичния квартал „Редута“, ул. „Манастирска“ № 45.
За протод. Стефан Марков виж още:
