На 31 май от 16 ч. в Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ във Варна се открива изложбата „Българската писменост: Житие и слово на св. Софроний Врачански“. Поводът е 280-та годишнина от рождението на св. Софроний Врачански, която честваме през 2019 г. Експозицията проследява основните моменти от житието и книжовното дело на светителя. Включени са тематични пана, карти, старопечатни книги, портрети и факсимилни издания на основните произведения на св. Софроний.
Чрез изложбата духовно-просветният център има за цел да се съхрани паметта за този велик българин, направил всичко възможно, за да имаме вяра, език и писменост през един от най-трудните периоди от българската история.
Изложбата „Българската писменост: Житие и слово на св. Софроний Врачански“ се осъществява с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан, с подкрепата на Дирекция „Култура и духовно развитие“ на Община Варна, със съдействието на Регионален исторически музей – Варна и на Градска художествена галерия – Пловдив.
Изложбата е насочена към ученици, граждани и гости на гр. Варна и ще продължи до 30 ноември 2019 г.
Образът на еп. Софроний Врачански е трайно вграден в националната ни идентичност като образец за духовник, учител, книжовник, просветител и първи български дипломат. Той е роден в гр. Котел. През 1762 г. е ръкоположен от Преславския епископ за свещеник (Котел тогава е в пределите на Преславската епархия) и служи в родния си град 30 години. 20 от тях преподава на децата на котленци „книжное учение“. Всяка неделя и на всеки празник поучава в храма на народен български език. В Котел той преписва дамаскини и часослови, а през 1765 г. прави първия препис на История славянобългарска. През 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ. Управлява Врачанската епархия 10 години през най-тежкото и смутно време в района и продължава своята книжовна преписваческа и преводаческа дейност, с която допълва проповедническото си слово за укрепване на християнската вяра и за издигането на християнската нравственост и гражданска култура на своето паство. През 1806 г. полага основите на новобългарския език и книгопечатането на български – издава своя сборник с неделни проповеди Кириакодромион т. е. „Неделник“. Големият български архиерей и книжовник завършва живота си в емиграция в Букурещ през 1813 г. През 1964 г. Св. Синод на Българската православна църква причислява към лика на българските светци „богоблажения нащ отец, просветител и възродител Софроний епископ Врачански“.
