Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

2019 04 23 1239Започна седмицата, в която почитаме спасителните Христови страдания. От „страст“, старинната дума за страдание, тази седмица е наречена Страстна седмица. Но народът ни на места я нарича Велика седмица, другаде дори „молбената неделя“, като неделя синекдохично се употребява вместо седмица, а от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослуженията, е произлязло и названието ѝ „молбена“.

Поредицата от специални богослужения започва от вечерта на Неделя Вайя – Цветница. Заради многото именници в този ден посещението в тази вечер е по-слабо, но така или иначе с късното вечерно богослужение започваме онази подготовка за почитане на Христовите страдания, която ще стигне своя връх на Велики петък. Вечерните богослужения в неделя, понеделник и вторник вечер по вид са утринна. Ще рече, късно вечерта се отслужва утринната за следващия ден, изтеглена в предната вечер, което може да се каже, че е обичайно за великопостния богослужебен ред. Съответно в понеделник, вторник и сряда Църквата е отредила да си припомняме знакови събития или притчи на Господ Иисус Христос, насочени към необходимостта от покаяние, духовна трезвост и будност, и... покаяние. Църквата никога не престава да говори и да насърчава към покаяние. И това прави не по нечие хрумване, а защото с историческия призив „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ започва последователно проповедта на Христовия Предтеча св. Йоан и на Самия Господ Иисус Христос.

Взимайки повод от евангелското четиво за Велики понеделник, църковният поет е написал забележителната песен, известна с началните ѝ думи на църковнославянски „Се Жених грядет...“:

Ето, Младоженецът идва в полунощ и блажен е този раб, когото Той намери да бди, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Внимавай, прочее, душо моя, да не те налегне сън и да не бъдеш предадена на смърт пред затворените врати на царството, но се опомни и възкликни: Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилвай ни!

На Велики понеделник слушаме в богослужебните песнопения описан случая от Стария Завет за патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, предаден от хората, които не Го познаха, не понесоха присъствието Му сред себе си и накрая Го убиха. А от новозаветните поучения през този ден ни се предлага притчата за безплодната смокиня – тя е символ на душата, която не принася духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейната плодотворност.

На Велики вторник темата продължава: молитвите и четивата ни разказват на какво се дължи духовното безплодие. Това много образно е представено в Христовото изобличение на фарисеите и книжниците, което слушаме в евангелския откъс за деня (Мат. 23 гл.). Църквата ни призовава към духовна бдителност чрез причтата за неразумните девици, защото „никой не знае деня и часа, в който Човешкият Син ще дойде“.

На Велика сряда ще чуем разказа за блудницата, която със сълзите си и с драгоценно миро помазала нозете на Спасителя. Христос ѝ обещал, че целият свят ще научи за нейната постъпка и ще я издигне в пример за подражание. За съжаление тъкмо в този ден Юда се утвърдил в намерението си да предаде своя Учител. Забележителното за богослуженията във Велика сряда е и песнопението-стихира, известно като славата на Касиана:

Господи, падналата в много грехове жена, усетила Твоята божественост, пое ролята на мироносица и с плач ти поднася миро преди погребението, казвайки: Горко ми, защото разпътната страст е за мене като нощ, а любовта към греха е мрачна и безлунна! Приеми потоците на моите сълзи Ти, Който от облаците извеждаш морската вода; смили се над въздишките на моето сърце Ти, Който небето сниши чрез Своето неизказано себепонижение. Ще обцелувам пречистите Ти нозе и пак ще ги избърша с косите на главата си. Когато Ева беше в рая, привечер чу с ушите си шум и от страх се скри; а множеството грехове и бездната на Твоите отсъди кой ще изследва, Душеспасителю? Не презирай мене, Твоята рабиня, мой Спасителю, Чиято милост е безмерна!

Ето и кондаците на първите три дена от Великата седмица. В тях съвсем сбито се предават основните идеи на богослужението през деня.

Кондак за Велики понеделник:

Яков ридаеше заради загубата на Йосиф, а доблестният седеше на колесница, почитан като цар; защото тогава той не се подчини на сладострастието на египтянката и беше за награда прославен от Бога, Който вижда човешките сърца и дава нетленен венец.

Кондак за Велики вторник:

Душо моя, като си помислиш за часа на своя край и се уплашиш от отсичането на смоковницата, трудолюбиво разработи дарувания ти талант, окаяна, като бодърстваш и казваш: да не останем извън Христовия чертог.

Кондак за Велика сряда:

Повече от блудницата, благи Господи, аз върших беззакония, а въобще не Ти принесох обилни сълзи, но мълчаливо се моля и падам пред Тебе, като с любов целувам пречистите Ти нозе, за да дадеш като Владика опрощение на греховете на мене, който Ти се моля: Спасителю, избави ме от нечистите дела.

Превод на текстовете от оригинала: ИЖД


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udf8u 

Разпространяване на статията: