В седмата неделя след Пасха Църквата е отредила да се чества паметта на 318-те св. отци, участвали в Първия вселенски събор. Свиканият в Никея през 325 г. от още непокръстения, но вече вярващ в Христос император Константин Велики е разгледал важни въпроси на вярата и устройството на Църквата, които са станали основа за по-нататъчшния ѝ живот и дейност. В стремежа си да уеднаквят вероизповедта в църквите по целия свят св. отци са създали и единен Символ на вярата, който по-късно, на Втория вселенски събор през 381 г. в Константинопол, е бил допълнен с поясненията за вярата ни в Светия Дух и св. Църква.
Ето как се възпява в църковната богосложба делото на св. 318 отци от събора.
Слава на „Господи, воззвах“:
Δόξα... Ἦχος πλ. β΄
Τὰς μυστικὰς σήμερον τοῦ Πνεύματος σάλπιγγας, τοὺς θεοφόρους Πατέρας ἀνευφημήσωμεν, τοὺς μελῳδήσαντας ἐν μέσῳ τῆς Ἐκκλησίας, μέλος ἐναρμόνιον θεολογίας, Τριάδα μίαν, ἀπαράλλακτον, οὐσίαν τε καὶ Θεότητα, τοὺς καθαιρέτας Ἀρείου, καὶ ὀρθοδόξων προμάχους, τοὺς πρεσβεύοντας πάντοτε Κυρίῳ, ἐλεηθῆναι τὰς ψυχάς ἡμῶν.Слава, гл. 4:
Тайныя днесь Духа трубы, богоносныя отцы восхвалим, песнопевшия посреде Церкве песнь сличную богословия, Троицу едину непременную, существо же и божество, низложители Ариевы и православных поборники, молящияся всегда Господу, помиловатися душам нашим.
Да възхвалим днес тайнствените тръби на Духа, богоносните отци, които сред Църквата възпяха сладкогласната песен на богословието – едната неизменна Троица, същност и божество; те низвергнаха Арий и защитиха православните, като се молят винаги на Господ да помилва душите ни.
Слава на стиховните:
Δόξα... Ἦχος δ'
Τὴν ἐτήσιον μνήμην σήμερον, τῶν θεοφόρων Πατέρων, τῶν ἐκ πάσης τῆς οἰκουμένης συναθροισθέντων, ἐν τῇ λαμπρᾷ πόλει Νικαέων, τῶν Ὀρθοδόξων τὰ συστήματα, εὐσεβοῦντες πιστῶς ἑορτάσωμεν. Οὗτοι γὰρ τοῦ δεινοῦ Ἀρείου τὸ ἄθεον δόγμα, εὐσεβοφρόνως καθεῖλον, καὶ τῆς Καθολικῆς Ἐκκλησίας συνοδικῶς τοῦτον ἐξωστράκισαν, καὶ τρανῶς τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ, ὁμοούσιον καὶ συναΐδιον, πρὸ τῶν αἰώνων ὄντα, τοῖς πᾶσιν ἐδίδαξαν ὁμολογεῖν, ἐν τῷ τῆς πίστεως Συμβόλῳ, ἀκριβῶς καὶ εὐσεβῶς τοῦτο ἐκθέμενοι· ὅθεν καὶ ἡμεῖς, τοῖς θείοις αὐτῶν δόγμασιν ἑπόμενοι, βεβαίως πιστεύοντες λατρεύομεν, σὺν Πατρὶ τὸν Υἱόν, καὶ τὸ Πνεῦμα τὸ πανάγιον, ἐν μιᾷ Θεότητι, Τριάδα ὁμοούσιον.
Слава, гл. 4:
Молебную память днесь богоносных отцев от всея вселенныя собравшихся в светлем граде Никейстем, православных собрания благочествующе верно празднуим. Сии бо лютаго Ария безбожное веление благочестномудренне низложиша и от католическия Церкве соборне того изгнаша, и ясно Сына Божия единосущна и соприсносущна, прежде век суща, всех научиша исповедати во изображении веры, известно и благочестно сие изложивше. Темже и мы божественным их повелением последствующе, известно верующе служим, со Отцем Сыну и Духу Всесвятому, во едином божестве, Троице единосущней.
Събранията на православните нека днес предано с благочестие отпразнуваме годишната памет на богоносните отци, събрали се от цялата вселена в бляскавия град Никея, защото те, разсъждавайки правилно, победиха безбожното учение на ужасния Арий и съборно го изключиха от вселенската Църква, като ни научиха смело да изповядваме пред всички, че Синът Божи е единосъщен и съвечен, съществуващ предвечно, и изложиха това точно и благочестиво в символа на вярата; затова и ние, следвайки тяхното божествено учение, твърдо вярваме и почитаме заедно с Отца Сина и Всесветия Дух в едно божество, единосъщна Троица.
Слава на хвалитните стихири:
Δοξαστικὸν, Ἦχος πλ. δ'
Τῶν ἁγίων Πατέρων ὁ χορός, ἐκ τῶν τῆς οἰκουμένης περάτων συνδραμών, Πατρός, καὶ Υἱοῦ, καὶ Πνεύματος ἁγίου, μίαν οὐσίαν ἐδογμάτισε καὶ φύσιν, καὶ τὸ μυστήριον τῆς θεολογίας, τρανῶς παρέδωκε τῇ Ἐκκλησίᾳ· οὓς εὐφημοῦντες ἐν πίστει, μακαρίσωμεν λέγοντες· Ὦ θεία παρεμβολή, θεηγόροι ὁπλῖται, παρατάξεως Κυρίου, ἀστέρες πολύφωτοι, τοῦ νοητοῦ στερεώματος, τῆς μυστικῆς Σιὼν οἱ ἀκαθαίρετοι πύργοι, τὰ μυρίπνοα ἄνθη τοῦ Παραδείσου, τὰ πάγχρυσα στόματα τοῦ Λόγου, Νικαίας τὸ καύχημα, οἰκουμένης ἀγλάϊσμα, ἐκτενῶς πρεσβεύσατε, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.
Слава, гл. 8
Святых отцев лик, от конец вселенныя стекшийся, Отца и Сына и Духа Святаго, едино Существо научиша и Естество, и тайну богословия ясно предаша Церкви: ихже похваляюще верою ублажим, глаголюще: о божественный полче, богоглаголивии оружницы ополчения Господня, звезды многосветлыя мысленныя тверди, таинственнаго Сиона необоримии столпи, миродохновеннии цвети райстии, всезлатая уста Слова, Никейская похвало, вселенныя украшение, прилежно молитеся о душах наших.
Съборът на на светите отци, стекли се от краищата на вселената, определиха да се учи за една същност и естество на Отца и Сина, и Светия Дух, и ясно предаде на Църквата тази тайна на богословието; тях с вяра възхваляваме, ублажаваме и казваме: о, божествен полк, богоречиви воини на Господнето опълчение, многосветли звезди на мисления небосвод, непоклатни кули на тайнствения Сион, мироуханни цветя на рая, всезлатни уста на Словото, похвала за Никея, украса за вселената, усърдно се молете за нашите души.
Превод от оригинала: Иван Ж. Димитров
