На 2 май беше отбелязан празникът на манастира „Свети Атанасий“ при с. Златна ливада, общ. Чирпан. Тази година той съвпадна с празника Преполовение и беше отбелязан особено тържествено. Празничното богослужение оглави Старозагорският митр. Киприан в съслужение с клирици от епархията. Песнопенията се изпълняваха от поканения от митрополита Хор на софийските свещеници с диригент иконом д-р Кирил Попов. Това направи събитието незабравимо. Хорът е със 71-годишна история, ръководен в миналото от сегашния патриарх Неофит, а от 32 години - от ик. Кирил Попов. Хорът е от световна класа, възторжено посрещан и в чужбина.
Празникът на 2 май е установен по повод успението на св. Атанасий, починал на този ден през 373 г. Той е роден през 295 г. в Александрия, тогава столица на Египет. Великият учител на Църквата и изповедник на Православието участва в I вселенски събор в Никея през 325 г., където спомогнал за разгромяването на арианската ерес и за създаване на Символа на вярата. По-късно става архиепископ на Александрия, но заради интригите на съществуващите все още ариани неколкократно е свалян и изпращан на заточение, където прекарва общо 15 години. Пише много богословски трудове, между които слова против арианите, слово за въплъщението на Бог Слово, за Светата Троица, за Светия Дух и други.
Според преданието историята за създаване на манастира е следната. Св. Атанасий пристига от Александрия в Сердика (сега София), за да присъства на православния събор, който се провежда там през 343-344 г. След завършването му през 344 г. той тръгва обратно и отсяда в околностите на сегашното село Златна ливада, където се създава манастир вероятно през същата 344 г. Доказването на тази теза дължим на акад. Росен Милев и проф. Георги Елдъров, който проучва ватиканските архиви. Косвено тезата се потвърждава и от най-нови данни от германския историк проф. М. Клаус, цитиращ записки на самия светец, пазени в архивите на Александрийската патриаршия, че четири години от 344 до 348 той се намира на територията на сегашна България и пише знаменития си труд за Светия Дух. Така този манастир се явява най-старият в Европа. След него следват „Кандида каса“ в Шотландия, основан през 360 г., и двата манастира на св. Мартин в днешна Франция, създадени през 373 и 375 г.
В двора на манастира има аязмо с лечебна вода, а отсреща се намира Постницата – малка пещера, в която според преданието светецът е прекарвал в пост и молитва. Манастирът е свидетел на не едно и две чудотворни изцерения на хора, идващи с вяра и молитва към светеца. Едно от тях е станало и с моя дядо Йордан Мишов, бивш църковен настоятел на църквата „Св. Архангели“ в Чирпан. Ценна реликва на манастира е преписът на Реймското евангелие, смятано за старобългарски културен паметник. Оригиналът е в Реймс и пред него са се заклевали при коронацията си френските крале.
Този най-стар манастир в Европа е наша гордост и привлекателен център не само за местни поклонници, но и от цяла България и от чужбина. През 2003 г. манастирът се удостоява с височайше посещение – тук идва на поклонение 115-ият александрийски патриарх Петър VII, който подарява икона на св. Атанасий, рисувана в Александрия.
