Децата от I до IV клас да учат задължително религия по един час седмично. Това ще предложи на министъра на образованието Даниел Вълчев общественият съвет от учени и експерти, който бе създаден от парламентарната комисия по вероизповеданията специално, за да се произнесе по въпроса. Още преди два месеца министърът даде да се разбере, че ще се съобрази с решението, стига новият предмет да не натоварва програмата.
"Решението бе гласувано единодушно", съобщи за "Сега" председателят му и зам.-ректор на Софийския университет проф. Георги Бакалов. В съвета влизат колегите му от СУ проф. Клементина Иванова от Факултета по славянски филологии, гл. ас. Павел Павлов от Богословския факултет, арабистът доц. Павел Павлович, историкът Даниела Калканджиева и преподавателят по философия Иван Колев, експерти от МОН.
Новият предмет може да влезе в учебната програма за първолаците от учебната 2008/2009 г. Това означава, че религия ще учат между 60 000 и 70 000 деца. Предложението е да се преподава по 30 часа на година и да бъде за сметка на единия от сегашните два часа седмично, предвидени за задължително избираеми часове.
"Обучението ще е светско и идеята е предметът да се преподава по възможно най-достъпния начин - чрез игри, приказки и притчи", обясни проф. Бакалов. "Целта е децата да се запознаят с историята и основните нравствено-етични послания на християнството в неговата цялост, исляма и юдеизма, както и накратко да се запознаят с будизма", каза зам.-ректорът на СУ.
Ако идеята бъде възприета от МОН, въвеждането на предмета може да стане с промяна в закона за народната просвета. Засега не е ясно дали поправката ще бъде записана в проекта за нов закон, който се подготвя в просветното министерство. Именно в него се очаква да бъде регламентиран и въпросът за светския характер на образованието и забраната за носене на религиозни символи. Според законодателната програма на правителството проектът трябва да бъде внесен в Министерския съвет през май.
Общественият съвет тепърва ще обсъжда мотиви и концепция за изучаването на религията. След това работна група ще предложи учебното съдържание.
"Обучението ще е светско и идеята е предметът да се преподава по възможно най-достъпния начин - чрез игри, приказки и притчи", обясни проф. Бакалов. "Целта е децата да се запознаят с историята и основните нравствено-етични послания на християнството в неговата цялост, исляма и юдеизма, както и накратко да се запознаят с будизма", каза зам.-ректорът на СУ.
Ако идеята бъде възприета от МОН, въвеждането на предмета може да стане с промяна в закона за народната просвета. Засега не е ясно дали поправката ще бъде записана в проекта за нов закон, който се подготвя в просветното министерство. Именно в него се очаква да бъде регламентиран и въпросът за светския характер на образованието и забраната за носене на религиозни символи. Според законодателната програма на правителството проектът трябва да бъде внесен в Министерския съвет през май.
Общественият съвет тепърва ще обсъжда мотиви и концепция за изучаването на религията. След това работна група ще предложи учебното съдържание.
До есента експертите трябва да са готови, за да може от ноември или декември да бъде обявена процедурата за избор на учебник.
От съвета предлагат след V клас религията да се учи като задължително избираем или свободно избираем предмет. "За прогимназията и гимназията предметът може да се казва "Религия и морал", уточни проф. Бакалов. Учениците от по-горните класове, които в момента са записали религия като свободно избираем предмет, могат да продължат да го изучават.
Религия и сега се учи в училище по 1 час седмично. Предметът бе въведен като свободно избираем през учебната 1997/1998 г. за децата от II до IV клас. От 2003 г. вече се учи от I до ХII клас като свободно избираем или задължително избираем предмет. Но в момента се учи християнство и ислям в зависимост от предпочитанията на децата и родителите.
През тази учебна година за часове по религия са се записали 16 667 ученици - 13 009 учат християнство, а 3658 - ислям. Най-много - 12 925, са децата от I до IV клас. Едва 994 са гимназистите, които имат интерес към предмета. За момента няма одобрени учебници, а само учебни помагала. Учителите по религия са 290. От тях 126 са дипломирани богослови - 100 преподават християнство, а 26 - ислям. Останалите са преминали краткосрочни курсове по религия. Преподавателите по християнство са общо 258, а по ислям - 32. Предстои съветът да обсъжда квалификацията на учителите и дали има достатъчно подготвени кадри, които да влязат в часовете по религия.
По данни на социологическата агенция "Алфа рисърч" над две трети от родителите и учениците - 70%, одобряват изучаването на религия в училищата. Двете основни религиозни групи в страната - 72 % от определящите се като християни и 83 % от мюсюлманите, също са "за" изучаването на религия. Категорично против са 20% от анкетираните. Високото одобрение се дължи на факта, че обучението по религия се приема като начин за ограничаване на проблемите на младите хора - наркотици, агресия и секти.
От съвета предлагат след V клас религията да се учи като задължително избираем или свободно избираем предмет. "За прогимназията и гимназията предметът може да се казва "Религия и морал", уточни проф. Бакалов. Учениците от по-горните класове, които в момента са записали религия като свободно избираем предмет, могат да продължат да го изучават.
Религия и сега се учи в училище по 1 час седмично. Предметът бе въведен като свободно избираем през учебната 1997/1998 г. за децата от II до IV клас. От 2003 г. вече се учи от I до ХII клас като свободно избираем или задължително избираем предмет. Но в момента се учи християнство и ислям в зависимост от предпочитанията на децата и родителите.
През тази учебна година за часове по религия са се записали 16 667 ученици - 13 009 учат християнство, а 3658 - ислям. Най-много - 12 925, са децата от I до IV клас. Едва 994 са гимназистите, които имат интерес към предмета. За момента няма одобрени учебници, а само учебни помагала. Учителите по религия са 290. От тях 126 са дипломирани богослови - 100 преподават християнство, а 26 - ислям. Останалите са преминали краткосрочни курсове по религия. Преподавателите по християнство са общо 258, а по ислям - 32. Предстои съветът да обсъжда квалификацията на учителите и дали има достатъчно подготвени кадри, които да влязат в часовете по религия.
По данни на социологическата агенция "Алфа рисърч" над две трети от родителите и учениците - 70%, одобряват изучаването на религия в училищата. Двете основни религиозни групи в страната - 72 % от определящите се като християни и 83 % от мюсюлманите, също са "за" изучаването на религия. Категорично против са 20% от анкетираните. Високото одобрение се дължи на факта, че обучението по религия се приема като начин за ограничаване на проблемите на младите хора - наркотици, агресия и секти.
